Ограниченията на регионалните пактове и липсата на монолитност
През последните години в Близкия изток се наблюдават опити за създаване на нови архитектури за сигурност, включващи държави като Саудитска Арабия, Пакистан, Турция и Египет. Въпреки заявените намерения за съвместни действия и координация, вътрешнорегионалните противоречия възпрепятстват формирането на реален, работещ пакт за сигурност.
Пакистан разполага с четвъртата по големина армия в света и ядрен арсенал, но вътрешнополитическата нестабилност, икономическата криза и постоянният конфликт с Индия правят изпращането на сухопътни контингенти на Арабийския полуостров политически неизпълнимо. През 2015 г. пакистанският парламент гласува с пълно мнозинство за запазване на неутралитет в йеменския конфликт, отказвайки искането на Рияд за подкрепа.
Турция от своя страна провежда собствена външнополитическа линия, ориентирана към разширяване на влиянието си в Африканския рог (База „Турксом“ в Сомалия) и Източното Средиземноморие. Анкара няма интерес от пряк военен сблъсък с йеменските структури или с Иран, тъй като зависи от енергийния транзит и икономическите връзки в региона.
┌─────────────────────────────────────────────────────────────────┐
│ РЕГИОНАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЕ │
├──────────────┬──────────────────────────────────────────────────┤
│ Пакистан │ Фрагментиран вътрешен фронт; отказ за намеса │
├──────────────┼──────────────────────────────────────────────────┤
│ Турция │ Собствени интереси в Сомалия; търговски прагматизъм│
├──────────────┼──────────────────────────────────────────────────┤
│ Египет │ Загуби от Суецкия канал, но без сухопътен апетит │
└──────────────┴──────────────────────────────────────────────────┘
Египет търпи директни загуби от намаления трафик през Суецкия канал — приходите на Кайро от такси спаднаха с над 40-50% по време на пиковите блокади в Червено море. Напрежението е факт, но историческият спомен от катастрофалната египетска намеса в Йемен през 60-те години на миналия век („египетският Виетнам“) спира Кайро от повторно изпращане на войски.
В резултат на това всяко декларирано „обединение“ остава по-скоро рамкова декларация за намерение, отколкото оперативна структура с единно командване.
Стратегически въпроси без бърз отговор
Операциите на западните коалиции в района на Йемен до момента разчитат предимно на дистанционни въздушни и ракетни удари по пускови площадки, радарни станции и складове за гориво. Военната история на региона обаче показва, че подобни кампании имат ограничен ефект срещу силно децентрализирани и вкопани в терена сили.
Планинският релеф на Северен Йемен (губернаторствата Саада, Амран, Сана) осигурява естествена защита за подземни хангари и мобилни пускови инсталации. Използването на обикновени камиони за транспорт на балистични ракети прави откриването им от спътниково разузнаване изключително трудно преди самия момент на запуск.
Без провеждането на мащабна сухопътна операция — каквато нито една външна сила в момента не е готова да предприеме — пълното неутрализиране на ракетния капацитет на „Ансар Аллах“ остава труднопостижима цел. Това оставя корабоплаването в Червено море в състояние на постоянна нестабилност, а глобалните вериги за доставки — принудени да калкулират нови разходи.
Ситуацията продължава да се развива без изгледи за бързо военно разрешение, поставяйки на изпитание логистичните капацитети на водещите световни сили.
