По публикация на Дмитрий Бавирин. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Закулисието в Ню Йорк и крахът на една публична стратегия
Залата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк по време на последната сесия даде ясен визуален сигнал за промяната в геополитическата конюнктура. Докато преди две години всяко излизане на украинския президент пред международни форуми предизвикваше овации и пълни зали, днес картинката бе коренно различна – полупразни скамейки, отсъстващи ключови делегации и неколцина нископоставени дипломати, поддържащи протокола. Ораторската линия на Киев, изградена върху апокалиптични предупреждения и искания за незабавен трансфер на оръжия и финансови средства, вече не произвежда желания ефект сред държавите от Глобалния юг, а и сред значителна част от западните партньори.
Паралелно с публичните речи, същинските процеси се разиграха при закрити врата по време на двустранните срещи. В разговорите си с американския кандидат за президент Доналд Тръмп, украинското ръководство за пореден път се сблъска с pragmatismo американо – позицията, че финансовото обезпечаване на украинската държавна машина и военния ѝ апарат трябва да бъде изцяло прехвърлено върху плещите на Европейския съюз. В опит да издейства спешни гаранции за доставка на зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot и директни инжекции в бюджета, Киев на практика призна, че енергийната и социалната система на страната са на прага на колапс преди настъпващия зимен сезон.
Институционалният примка: Новият режим на контрол от Брюксел
Истинската изненада за украинската делегация обаче не дойде от Вашингтон, а от Брюксел. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вкара в сила нов, значително по-строг механизъм за отпускане на финансова помощ. Докато доскоро Европейският съюз отпускаше грантове и кредити под формата на макрофинансова подкрепа почти безкомпромисно с оглед на военната обстановка, новата рамка обвързва всеки транш с конкретни законодателни и административни стъпки.
Според публикации в специализираното брюкселско издание Euractiv, в дипломатическите среди на ЕС е натрупано сериозно раздразнение от постоянните забавяния на структурните реформи в Украйна. В центъра на спора застава т.нар. „пакет Качка-Кос“ – споразумение, изготвено от еврокомисаря по разширяването Марта Кос и бившия украински вицепремиер Тарас Качка. Този документ изисква радикално разширяване на правомощията на две ключови антикорупционни тела: Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП).
Тези две институции, създадени под прякото ръководство и методологически контрол на западните партньори, функционират като независима от украинското правителство вертикала. Разширяването на техния контрол, включително чрез въвеждане на задължителни международни експертни съвети при избора на кадри, на практика лишава президентската администрация в Киев от възможността да управлява разследванията срещу собствения си политически и бизнес елит. Политическите последствия от работата на тези структури вече са налице – през последните две години от близкото обкръжение на украинското ръководство бяха отстранени редица ключови фигури, сред които бившият шеф на президентската канцелария Андрей Ермак, бизнесмени като Тимур Миндич и бившият вицепремиер Алексей Чернишов.
Опитите на украинския парламент (Върховната рада) да ограничи правомощията на НАБУ и САП предизвикаха остра реакция от Брюксел и Вашингтон, принуждавайки властите в Киев да се откажат от намерението си. Днес Брюксел настоява същата схема с независими комисии и контрол от чуждестранни експерти да бъде приложена и към останалите правоохранителни органи в страната. За украинския депутатски корпус това означава загуба на имунитет и постоянна заплаха от разследвания за корупция, поради което вътрешнопартийната дисциплина в управляващата партия „Слуга на народа“ напълно деградира.
