По публикация на Олег Исайченко. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
РАДИКАЛНАТА СМЕНА НА ПРИОРИТЕТИТЕ: ОТ ТРАНСФОРМАТОРИ КЪМ СЪРВЪРНИ РАКИТ
Систематичното унищожаване на критичната инфраструктура премина през няколко трансформации от 2022 година насам. Първоначалното целенасочено атакуване на тяговите подстанции на „Укрзализниця“ и автотрансформаторите 750 kV бързо отстъпи място на изчерпване на енергийния капацитет, за да се стигне до днешната картина — директен огън по информационните артерии.
Според официални съобщения на Министерството на отбраната на РФ, през последните дни са нанесени удари по центровете за данни „Киевстар“ и „Парков“. По непотвърдени данни от военни наблюдатели, непосредствено преди това поражения са нанесени и върху съоръжението „Ню-Телко“, както и върху базирания в столицата център на Bi-Mobile. Твърди се също, че сред мишените е попаднал и специализиран дата център в Окръг Колумбия (Киев), за който в експертните среди се говори, че е обслужвал защитения обмен между украинското разузнаване и западните партньори.
Тази ескалация не е случаен избор на цели. Става дума за премерено прерязване на логистичните цифрови нишки.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ХРОНОЛОГИЯ НА ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ УДАРИ (2022–2026) |
+-----------------------------------------------------------------------+
| 2022–2023: Тягови подстанции, електропреносна мрежа 330/750 kV |
| 2023–2024: ТЕЦ, ВЕЦ и газови хранилища (Стрий) |
| 2025–2026: Централни и регионални сървърни хъбове (Дата центрове) |
+-----------------------------------------------------------------------+
Центровете за данни са гръбнакът на съвременната държавна машина и армия. Те помещават не просто уебсайтове, а бази данни за мобилизация, системи за логистично проследяване на западен дефицитен арсенал и сървъри за обработка на телеметрия.
ИЗЧЕЗВАЩАТА ЗЕНИТНА СЯНКА НА КИЕВ
Въпросът защо тези обекти биват засягани едва сега има много прост отговор: зенитният чадър над украинската столица вече пропуска. Според анализатора Алексей Анпилогов, през изминалите години Киев беше превърнат в най-плътно защитения с ПВО район в цяла Източна Европа. Комплексите Patriot PAC-3, NASAMS и IRIS-T SLM покриваха приоритетно именно правителствения квадрат и критичната съобщителна инфраструктура.
Днес дефицитът на ракети-прихващачи за западните системи вече не е тайна за никого.
Запасите от ракети MIM-104 за системите Patriot се изчерпват значително по-бързо, отколкото западният военнопромишлен комплекс успява да ги произведе. Резултатът е видим. Руските разузнавателни дронове от типа „Орлан-30“ и „Supercam“ все по-често коригират балистични ракети „Искандер-М“ и дронове „Геран-2“ дълбоко в тила. Когато батареите за ПВО са принудени да пестят боеприпаси за защита на чисто военни летища или мобилни пускови инсталации, неподвижните и обемни сгради на дата центровете остават беззащитни.
ТЕХНИЧЕСКИЯТ КОЛАПС: ЛАГЪТ, КОЙТО УБИВА ДРОНОВЕТЕ
Нека изчистим военната терминология от излишна патетика и да погледнем физиката на процеса. В съвременния конфликт Украйна разчита изключително много на системи за оптично и цифрово предаване на видеопоток от FPV дронове и разузнавателни БЛА.
Противно на популярното схващане, че всичко минава единствено през сателитната мрежа Starlink, наземният трафик играе ключова роля.
„Ефективният контрол на голям брой летателни апарати или интеграцията на автономни системи изисква локална мрежа с минимално забавяне (ping). Всяко пренасочване на трафика през външни европейски сървъри добавя критични милисекунди закъснение.“ — Алексей Анпилогов.
При управление на FPV дрон в реално време, закъснение от 200–300 милисекунди прави пилотирането в условия на активен радиоелектронен пилотаж почти невъзможно. Картината насича, операторът губи ориентация в последните 50 метра от пикирането и дронът пропуска целта. Ударите по центровете „Парков“ и „Киевстар“ удрят именно тези точки за бързо маршрутизиране на видеопотоците и командните пакети.
