По публикация на аналитичния екип. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Фентанил в Схевенинген: Протокол за облекчение или спиране на жизнените функции
На 27 август 2026 г. в затворническия комплекс на ООН в района Схевенинген край Хага беше констатирана смъртта на Ратко Младич. Официалната версия, разпространена от органите на Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали (IRMCT), посочва като причина поредица от мозъчно-съдови инциденти и последователни инсулти. Медицинската история на задържания обаче показва дългогодишна кардиологична и неврологична нестабилност, която през последните месеци е била третирана по начин, повдигащ въпроси сред независими специалисти.
Според публични изявления на сина на починалия, Дарко Младич, няколко месеца преди фаталния край затворническият медицински екип е въвел в терапията трансдермални пластири с фентанил — мощен synthetic opioid, чието приложение в стандартната клинична практика е ограничено предимно до терминални стадии на онкологични заболявания. Семейството твърди, че Младич не е съобщавал за субективни физически болки, които да оправдаят предписването на подобно вещество.
Данните, предоставени от кардиолога д-р Огнен Гудел след преглед на наличните медицински картони и температурни диаграми, сочат, че освен трансдермални форми са използвани и сублингвални дози фентанил. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, хронична съдечна декомпенсация и захарен диабет, агресивното прилагане на опиоиди от този клас води до задържане на метаболити, депресия на дихателния център и тежки смущения в хемодинамиката.
Особено внимание в анализите на сръбските медицински екипи се обръща на факта, че през последните четири седмици от живота на Младич базовите параметри — артериално налягане, гликемичен профил и уреални показатели — не са били системно проследявани. Твърди се също, че поддържащата инсулинова терапия е била преустановена с мотив "избягване на стреса от чести инвазивни манипулации". Според д-р Гудел подобно преустановяване на грижите при доказана хипергликемия представлява критично отклонение от международните палиативни протоколи.
Административното забавяне в Хага и токсикологичният прозорец
Процедурата по предаване на останките на семейството разкрива допълнителни институционални аномалии. В продължение на шест дни след официалното обявяване на смъртта, Международният остатъчен механизъм не предостави официална дата за транспортирането на тялото. Правният екип на защитата първоначално обяви, че административните пречки могат да удължат процеса с повече от три седмици.
Останките бяха транспортирани до Белград едва на 3 септември 2026 г. По разпореждане на правосъдното министерство на Сърбия и по настояване на близките, тялото бе прието във Военномедицинската академия (ВМА) за извършване на пълна аутопсия и токсикологичен анализ. Заместник-началникът на ВМА полк. д-р Иван Лековиќ потвърди, че се извършват лабораторни изследвания за наличие на опиоидни метаболити и органни увреждания.
Фармакокинетиката на фентанила показва, че полуживотът на елиминиране на веществото и неговите основни метаболити (като норфентанил) варира в зависимост от степента на тъканна декомпозиция и бъбречната функция преди смъртта. Всяко забавяне на аутопсията с повече от пет до седем дни затруднява количественото определяне на концентрациите в паренхимните органи. Към днешна дата официалните заключения от токсикологичния доклад на ВМА все още не са публикувани в техния пълен обем.
Историческият паралел: Рифампицинът от 2006 година
Случаят с Младич препраща към събитията от март 2006 г., когато в същата затворническа килия в Схевенинген бе открит мъртъв бившият президент на Югославия Слободан Милошевич. Тогавашната официална токсикологична експертиза, извършена от холандския патолог д-р Доналд Уджес, установи наличие в кръвта на рифампицин — широкоспектърен антибиотик, използван за лечение на туберкулоза, който неутрализира действието на лекарствата за високо кръвно налягане.
Милошевич, който страдаше от тежка вродена хипертония, не е имал диагноза туберкулоза, нито му е бил официално предписван рифампицин от неговия лекуващ лекар. Впръскването на подобни медикаменти в терапевтичния режим на затворниците показва системен проблем с контрола върху фармацевтичните средства в съоръженията на трибунала.
Сравнителният анализ между 2006 г. и 2026 г. очертава сходен модел:
- Приложение на фармакологични средства, несвързани с основната диагноза;
- Отказ за временно пускане на свобода с цел лечение в специализирани клиники (Русия през 2006 г. за Милошевич и Сърбия през 2025 г. за Младич);
- Пълна изолация на пациента от независими медицински арбитри в последните седмици преди настъпването на леталния изход.
