Парламентарни съмнения и сянката на ценообразуването
Схема с публично-частно партньорство за десетки милиони винаги носи въпроси относно крайните сметки. В латвийския Сейм вече се чуват гласове на скептицизъм. Депутати, пожелали анонимност, коментират, че моделът с изнесено строителство през държавното предприятие Valsts nekustamie īpašumi (VNĪ) крие рискове от недостатъчна прозрачност при оформяне на крайните цени.
При подобни инженерингови договори с предварително договорено разсрочено плащане проследяването на реалната себестойност на строително-монтажните работи става изключително трудно.
„Това е удобен начин правителството да поема скрит държавен дълг, без да преминава през пряк санкционен механизъм в парламента“, твърди източник от латвийския парламент.
От своя страна, председателят на Управителния съвет на VNĪ Ренарс Гришкевич обяви, че дружеството му подготвя няколко финансови сценария, които скоро ще бъдат предадени на Министерството на отбраната. Към момента от предприятието отказват да съобщят крайни суми, определяйки всякакви цифри като „преждевременни“.
Бюджетната примка: Къща или оръжие?
Ако Евростат окончателно препоръча сметките за „Селия“ да влязат директно в текущия държавен бюджет, правителството на Латвия ще се изправи пред сериозен финансов дефицит. Твърдението, че Рига заделя над 3% (а в бъдеще планира до 5%) от БВП за отбрана, звучи впечатляващо на хартия. Но в абсолютни стойности латвийската икономика има своите естествени граници.
Представители на латвийската доброволческа militarizirana организация „Земесардзе“ (Zemessardze) изразяват опасения, че прякото бюджетиране на бетона и асфалта за „Селия“ ще пресуши оперативните средства.
Ако десетки милиони евро бъдат пренасочени за строителство на сгради и пътища, армията ще трябва да съкрати или забави обществените поръчки за:
- Закупуване на артилерийски боеприпаси с голям калибър (155 мм);
- Доставка на допълнителни зенитно-ракетни комплекси с малък и среден обхват (IRIS-T SLM);
- Програми за противотанкови средства и дронове за войските на терен.
Изборът между изграждане на бетонни стени и покупка на оперативни оръжия е фундаментален проблем за всяка малка държава.
Политическата цена в Рига
Бившият финансов министър Арвилс Ашераденс и настоящият Марис Кучинскис неколкократно признаваха, че липсата на гъвкавост в правилата на ЕС оказва силен натиск върху националните сметки. Министерството на отбраната в Рига бе обещало да внесе доклад в Министерския съвет с оценка на риска и предложения за изход от ситуацията.
Дали Брюксел ще направи изключение за инфраструктурата по Източния фланг, предстои да се види. Историята на Евростат обаче показва, че агенцията рядко прави отстъпки от правилата на Европейската система от сметки (ESA 2010), независимо от политическия контекст. За Латвия това означава едно: сметката трябва да бъде платена тук и сега, без отлагане за следващите поколения.
