Силициевите микроспринцовки на епидермиса
Растителният покров на семейство Urticaceae не разчита на случайността. При по-подробен преглед на листната петура и стъблото под сканиращ електронен микроскоп прави впечатление, че повърхността е покрита с хиляди специализирани трихоми. За разлика от обикновените власинки, които предпазват флората от дехидратация или UV-радиация, парещите трихоми са силно специализирани клетъчни структури. Всяка от тях представлява единична продълговата клетка, закотвена в гъвкава, многоклетъчна основа.
Минерализацията на тези клетки е ключовият фактор за тяхното действие. Клетъчната стена в горната си част е наситена със силициев диоксид, превръщайки я практически в чупливо стъкло, докато към основата доминират калциевите отлагания. Тази вътрешна асиметрия осигурява структурна якост, съчетана с крайност на чупливостта при определен ъгъл на натиск. На самия връх на трихома се намира малко заоблено образувание. При най-лекия физически контакт – било то от муцуната на говедо или от човешка ръка – това топче се счупва по предварително определена линия на напрежение.
Счупването оставя диагонален, изключително остър ръб, наподобяващ върха на медицинска игла. Поради високото вътреклетъчно налягане (тургор), натрупаният в цитоплазмената празнина секрет се изтласква мигновено през кухия канал директно в дермата на жертвата. Всяка от тези структури действа като игла за еднократна употреба. След като се задейства, клетката губи съдържанието си и опразненият силициев стълб остава просто механично парче отпадък в раната.
Разпадането на мита за мравчената киселина
Десетилетия наред популярната учебникарска литература повтаряше една и съща опростена хипотеза: копривата пари заради високото съдържание на мравчена киселина. Аналитичната химия и спектрометрията от последните години обаче показаха пробойни в тази теория. Вярно е, че следи от мравчена киселина се откриват в секрета на някои видове от рода Urtica, но нейният процент е твърде нисък, за да обясни острия, незабавен физиологичен шок и последващия продължителен възпалителен процес.
Действителният химически коктейл е значително по-комплексен и неврологично таргетиран. В течната фракция на трихомите са изолирани най-малко три основни биологично активни съединения:
- Хистамин: Предизвиква незабавно разширяване на капилярите, увеличена съдова пропускливост и бързо образуване на характерните еритематозни лезии (мехури).
- Ацетилхолин: Невротрансмитер, който активира сетивните ноцицептори (рецепторите за болка) и изпраща интензивен сигнал за изгаряне директно към централната нервна система.
- Серотонин: Потенцира действието на хистамина и ацетилхолина, карайки нервните окончания да останат свръхчувствителни за дълъг период от време.
В зависимост от географията и конкретния вид, към този състав се добавят и други дразнители. При азиатския представител Urtica thunbergiana се откриват винена и оксалова киселина, които допълнително подкиселяват тъканта и удължават дразненето. По същество това не е просто киселинен разтвор, а прецизно дозиран биохимичен кокaтейл, който атакува едновременно кръвоносните съдове и нервната система.
