Геомеханика на срутването и хидрологичен апарат
Геоложкият генезис на тази структура няма нищо общо с метеоритни удари или мистични западания на земната кора. Всичко се свежда до дълбочинна водна ерозия, продължила десетилетия в карстовите пластове. В основата на процеса стои подземната речна система Дифенг, която си проправя път през триаските варовици в продължение на над 100 хиляди години. Подземният воден поток с дължина 8.5 километра постепенно е изрязал масивни кухини в разтворимата скална маса, докато механичната якост на сводовете не е отстъпила пред гравитацията. Крайният резултат е двойно стъпаловидна структура – горна и долна купа, разделени от наклонена тектонична тераса, чиито стени се спускат под ъгъл, близък до 90 градуса.
Водата, преминаваща през кухините, завършва своя подземен ход с 46-метров вътрешен водопад, поддържащ перманентна влажност от над 90% в долните нива на понора. Подобни калцитни системи са изключително нестабилни от спелеологична гледна точка. Редовните свличания на скална маса и тесните, неотбелязани на картата сифони превръщат теренните проучвания в логистичен кошмар. Изследването на най-ниските участъци отдавна е надхвърлило възможностите на стандартното пещерно оборудване, изисквайки използването на LiDAR сканиране, тежки дрон-платформи и специализирани совалки за тесни подводни галерии.
Фотосинтетичен парадокс и затворени хранителни вериги
Основният въпрос, който изследователските екипи поставят при експедициите след 1994 година, не е свързан с физическите размери на депресията, а с оцеляването на растителността на нейното дъно. При лазерни измервания през 2022 година бе потвърдено наличието на отделни екземпляри с височина близо 40 метра, растящи в зона, където директната слънчева светлина прониква едва за няколко часа на ден.
Този ботанически парадокс се обяснява с хипер-минерализирания субстрат. Почвеният слой на дъното е натрупал огромни количества азотни и фосфорни съединения, отмити от повърхността през отвесните стени. В комбинация с постоянната температура от 12 до 15 градуса по Целзий в ниските слоеве, това създава естествена оранжерия. Липсата на светлина кара растенията да инвестират целия си метаболитен ресурс във вертикален растеж, за да прехванат малкото налични фотони в горната част на каньона.
В тази затворена система са регистрирани над 1280 растителни вида. Сред тях реликтното дърво Ginkgo biloba заема особено място – не поради някакви митични свойства, а заради изключителната си биохимична устойчивост срещу фитопатогени и насекоми, развита още през мезозоя. За разлика от повърхностните гори, тук растителните съобщества не са изпитали въздействието на глобалните климатични изменения в същата степен, превръщайки понора в естествен изолатор.
Екологичните динамики в депресията са пряко свързани и с по-ранни изследвания на затворени карстови системи в Източна Азия, където специфичната микрофлора често показва невиждани нива на ендемизъм.
