Астронавигационният капан и логистичният таван на Ядрото
Ако извадим на масата суровия тонаж на имперския флот, цифрите изглеждат впечатляващо. Но военната история не се прави само от дебелина на бронята и брой турболазери, а от доставки, гориво и прецизни координати. Повечето анализи се фокусират върху познатото пространство — Ядрото, Колониите, Средния и Външния пръстен. Извън тези картографирани сектори обаче лежи т.нар. Диво пространство и най-вече Неизвестните региони, заемащи западната половина на галактическия диск.
Хипердвигателят в тази вселена не е магически бутон за мигновено телепортиране. Той изисква предварително изчислени, математически стабилни векторни коридори. Без тях корабът просто се врязва в гравитационния кладенец на някоя блуждаеща звезда, тъмна материя или плътна астрографска аномалия. В познатата галактика тези маршрути са прокарвани, тествани и поддържани в продължение на хилядолетия с цената на хиляди изгубени експедиции. В Неизвестните региони обаче гравитационното поле е динамичен хаос. Вчерашният безопасен вектор днес вече е мъртва точка поради бързото изместване на звездни системи и микро-черни дупки.
Флотът на чисите, заемащ част от този хаос, оцеляваше единствено чрез използването на органична навигация — чувствителни към Силата деца, наречени Скайуокери, които прогнозираха векторните промени секунди преди корабите да се сблъскат с некоординирани маси. За Империята подобен подход бе неприложим. Трудностите при прокарването на път не бяха въпрос на воля, а на физически лимити. Можеш да изпратиш един разузнавателен кораб на сляпо, но да прекараш бойна група от сто разрушителя, поддържани от танкери с гориво, ремонтни докове и десантни кораби, без предварително изчислен коридор, означава просто да изпратиш милиони тонове стомана и десетки хиляди души директно в архивното гробище на космоса.
Обсерваториите на Джаку и тайната картография на Палпатин
Вместо да хаби ресурс в слепи военни маршове, Палпатин заложи на систематично разузнаване, проточило се с десетилетия. Според наличните архиви, още преди падането на Републиката са финансирани тайни картографски програми. Впоследствие на планетата Джаку бе изградена автоматизирана обсерватория, чиито суперкомпютри обработваха астрономически данни от западната периферия в търсене на устойчиви физически коридори.
Засечените пробойни в теорията за стабилността на хиперпространството караха режима да изпраща стотици совалки и сонди. Много от тях така и не предадоха обратен сигнал. Този процес обаче имаше и вторичен, строго практически характер. Палпатин търсеше не просто нови светове за данъчно облагане, а източници на древна енергия и главно — непредвидими за официалния Сенат или Бунта пътища за отстъпление. Укрепената по-късно база на Екзегол бе именно такъв продукт: координати, получени след десетилетия изчисления и достъпни само за шепа лоялни навигатори.
В по-старите изследователски текстове (познати като Разширената вселена) се появява и друг детайл отпреди Войните на клонингите — проектът „Изходящ полет“ (Outbound Flight). Експедиция от шест тежки крайцера с десетки хиляди колонисти и осемнадесет джедаи трябваше да препречи Неизвестните региони и евентуално да излезе извън галактическата маса. Унищожаването на този проект, организирано задкулисно от Палпатин с участието на младия тогава чис Траун, не бе акт на чиста злоба. Данните сочат опасение, че подобна експедиция би дестабилизирала границата и би привлякла вниманието на външни субекти към една абсолютно неподготвена логистично Република.
