Логистичният парадокс на фосилната дървесина
Класическият геологоантропогенен модел разглежда гагата (джет) като пряк продукт от преобразуването на дървесина от семейство Araucariaceae, паднала в анаеробна морска или езерна тиня през мезозоя. На хартия това звучи елегантно. Растението потъва, затрупано е от пясъчници и аргилити, липсата на кислород спира гниенето, а налягането върши останалото.
Когато обаче отворим архивите от добива в мина „Бешуйская“ край Симферопол, работила активно до 1949 година, или докладите от бреговите разкрития край Уитби в графство Йоркшир, излизат детайли, които не се връзват с тази идилична картинка. В мината край планината Бешуй, изследвана още през 1881 година от инженер П. Давидов, гагатът не се среща просто като изолирани, запазили структурата си клони, а образува специфични лещовидни тела и жили вътре в самия въглищен пласт с дебелина над три метра.
Основният проблем тук е механичен и химичен. Твърдостта на кафявите въглища по скалата на Моос рядко надвишава 1 до 1,5. Те са трошливи, хигроскопични и се разпадат при най-малкото атмосферно влияние. В същото време гагатът показва твърдост между 3 и 3,5, притежава плътност от 1300 до 1400 кг/м³ и демонстрира така наречения мидест лом. Ако направите пряк паралел между счупването на суров гагат и парче замръзнал при отрицателни температури промишлен битум, морфологичната прилика в микрорелефа на повърхността е практически пълна.
Сярата, която ботаниката не може да обясни
Анализът на сухия остатък на минерала показва елементно разпределение, което кара всеки органичен химик да се въоръжи със здравословен скептицизъм. Въглеродът е около 75,2%, кислородът – 12,5%, водородът – 7,0%, а сярата достигат стряскащите 4,6%. За сравнение, съдържанието на сяра в дървесината на съвременните или древните иглолистни видове рядко надхвърля части от процента. Откъде тогава идва тази маса?
Официалното обяснение залага на вторична сулфидизация под въздействието на сулфаторедуциращи бактерии в дънната тиня, водила до образуване на пиритни и марказитни микровключвания. Но при дифрактометричен анализ част от тази сяра се оказва органосвързана – типичен белег за тежките вискозни петроли, асфалтени и естествени битуми.
Ето тук изплува алтернативната хипотеза, според която гагатът не е просто „втвърдено дърво“, а продукт на импрегниране. Скалата-гостоприемач (често битуминозни или глинести шисти) е била подложена на проникване на тежки въглеводородни фракции, издигащи се по тектонични разломи. По-ранните ни изследвания относно механизмите на дълбочинния произход на въглеводородите ясно показват, че миграцията на флуиди под високо налягане е способен да насити всяка порозна матрица, превръщайки я в хомогенен блок.
