Поглед върху фактите и наличния теренен материал
Ако човек е прекарал поне две десетилетия в работа с изпочупени микрофиши, колониални картографски описи и отчетни тетрадки на френското Министерство на войнството, придобива особено усещане за прах. Не за онзи пустинния, който задира в гърлото, а за административния прах – плътният слой бюрократична мъгла, под който удобно се заравят необичайните рапорти. Историите за необичайни находки в колониите обикновено са продукт на прегряване на съзнанието, скорбут или чиста липса на квалификация у топографите. Случаят с експедицията на Етиен Машон от 1903 г. обаче стъпва върху прекалено конкретна сурова материя, за да бъде подминат с лека ръка.
Маршрутът на Машон е бил строго разписан: придвижване на юг от Таманрасет, картографиране на кладенците и описване на сухите речни корита (уеди). В екипа влизат още геологът Анри Ренар и фотографът френски офицер Пол Вазьор, снабден с тежка стъклена плакова апаратура. Запазеният препис от полевия дневник на Машон, съхраняван за кратко в частната колекция на семейство Ренар, описва конкретна ситуация от 14 юни 1903 г. Топографската група фиксира хребет, който на разстояние от четири километра изглежда като естествен скален изпък. Навлизането в зоната обаче разкрива структура, съставена от силикатиран, вкаменен растителен материал.
Големият физически проблем тук не е самият факт на вкаменената дървесина. Пустинята Сахара е пълна с фосилизирани остатъци от ботаниката на Африканския влажен период (завършил твърде наскоро, между 6000 и 10 000 години преди новата ера). Палеоботаниката отдавна е документирала древни акациеви и баобабови разновидности в тези ширини. Проблемът, който Машон и Ренар запечатват в бележките си, е в габаритите и подредбата. Според записите, диаметърът на най-голямата измерена структура в основата възлиза на 31 метра.
За да си представим този обем без излишни емоции: най-големият регистриран жив организъм от този тип днес – калифорнийският мамутски секвоядендрон, известен като „Генерал Шърман“ – има диаметър в основата малко под 11 метра. Конструкцията, качена на чертежа от Машон, надхвърля тези показатели почти трикратно. Общо са намерени 47 подобни ствола.
Описанията в дневниците, логистиката и геодезическите противоречия
В полевите записки геологът Ренар прави опит за петрографски анализ на място. Вкаменената тъкан е напълно заместена от силициев диоксид, което означава, че процесът на фосилизация е протичал при специфични анаеробни условия и под високо налягане на подпочвените води в продължение на хилядолетия. Стволовете обаче не са се намирали в изправено положение, както би следвало при естествено засипване от седименти, нито са били хаотично разпръснати от внезапно флувиално събитие (порой или свличане).
Машон отбелязва, че 47-те масива са били положени успоредно един спрямо друг с отклонение от едва няколко градуса, ориентация север-северозапад. По повърхността на терена около тях са регистрирани правилни плитки изкопи и обработени каменни блокове с голямо съдържание на базалт. Тук логиката на официалната палеогеография удря на камък. Ако това са естествени дървета от неолитната епоха на Сахара, ние нямаме известен растителен вид на Земята, чиято клетъчна структура да издържи такова собствено тегло във вертикално положение, без да колабира под действието на гравитацията, освен ако атмосферните условия и плътността на въздуха тогава не са били коренно различни.
Ако пък приемем, че тези блокове са били премествани от друг регион – хипотеза, която някои любители на теории бързат да прегърнат – се сблъскваме със суровата физика и тонаж. Фосилизирано дърво с диаметър над 30 метра и дължина от порядъка на стотина метра би тежало десетки хиляди тона. Преместването на подобна маса през пясъчен или скалист терен без съвременна тежка хидравлика и релсов път е технически невъзможно за никоя известна ни древна култура.
След завръщането на експедицията в Алжир през август 1903 г., докладът на Машон е депозиран в Колониалното бюро. Отпечатан е в скромния тираж от 200 бройки за вътрешно ползване. Шест месеца по-късно тиражът е изтеглен под официалното обяснение за „допуснати фундаментални грешки при триангулацията и измерването на теренните обекти“. Нови измервания така и не са наредени.
