Механизмът на институционалното забвение
За всеки, който е анализирал държавни архиви от XX век, този механизъм е до болка познат. Не е нужно да търсим световни конспирации там, където чиновническият конформизъм и академичният страх вършат перфектна работа. Когато един факт не се вписва в съществуващата научна парадигма и заплашва да обезсмисли научните трудове на половината факултет, той не се опровергава – той просто се поставя в категорията „недостатъчно данни“ и се оставя да прахосва.
Интересна текстова препратка към подобен тип академично замитане на следи откриваме в по-ранните колониални доклади за проучването на френските занаятчийски гилдии в Западна Африка, където редица металургични технологии са били просто игнорирани от Парижката академия като „невъзможни“.
Случаят в Алжир се заплита допълнително през втората половина на века. На 4 март 1962 г., в наве雪нията на обявяването на независимостта на Алжир, в архивната сграда на френската администрация в гр. Батна избухва пожар. Според официалния пожарен протокол, щетите са нанесени само в сектор „C“ – точно където се съхраняват фотографските плаки на Пол Вазьор и кашоните с геодезически описи от началото на века. Стъклен негатив не гори лесно, той се пука от топлината, но стъклените плаки така и не са намерени дори в натрошено състояние.
По-късният опит за проверка на фактите също завършва странно. През 1987 г. френският геолог и независим изследовател Люсиен Пати се опитва да тръгне по маршрута на Машон, ползвайки запазените копия от писмата на геолога Ренар до неговия брат в Лион. Пати успява да навлезе в затворената военна зона в южната част на провинция Таманрасет. Според оскъдните му записки, изпратени до негов колега в Женева, той е открил поне три от описаните обекти, частична покрити от движещи се дюни, и е заснел микроструктурата на минерализираната тъкан.
През 1988 г., малко след завръщането си, Пати е освободен от изследователския си пост с мотив „структурни съкращения“. Архивът му, съдържащ координатите и пробите, е откраднат от дома му в Ница по време на обир, при който други ценности не са докоснати. Люсиен Пати умира през 1994 г., а районът в Алжир днес попада в стриктно охранявана гранична и военна зона, достъпът до която за чуждестранни научни експедиции е практически блокиран.
Неудобните въпроси без отговор
Анализът на наличните източници не ни позволява да направим еднозначен извод. От една страна, разполагаме с трима квалифицирани специалисти от 1903 г., чиито кариери до този момент са били безупречни. От друга страна, съвременната палеонтология няма формулиран модел, който да обясни съществуването на дървесни видове с такъв диаметър на ствола в рамките на последните няколко милиона години.
Числата, подадени от Машон, просто не се връзват с биологията, каквато я познаваме. Но вместо научна общност да излезе на терен, да направи сондажи, да вземе ядки за радиовъглероден анализ или калибрация чрез калиево-аргонов метод на околните бази, темата е запечатана. Пясъците на южен Алжир продължават да затискат тези 47 обекта, а оригиналният рапорт от 1903 г. остава една от многото липсващи страници в историята на северноафриканските изследвания.
