Зад всеки разказ за открити мегалитни механизми или запечатани зали в Тибет обикновено стои пълно неразбиране на теренната логистика, климата и тектониката на Нгари. Регионът се намира на надморска височина от над 4500 метра, където атмосферното налягане пада с над четиридесет процента спрямо морското равнище, а нощните температури дори през лятото редовно слизат под нулата. При подобни условия идеята, че един пътешественик може "на сляпо" и в непрогледен мрак да открие скрит механичен панел в полирана скала, натискайки произволни бутони в продължение на четиридесет минути без светлина и без хипотермия, звучи като плод на художествено изкушение, а не като реален епизод от теренната практика.
Геоложкият състав на Кайлаш е детайлно картографиран още през XX век. Планината е съставена от масивни слоеве конгломерат и пясъчник, формирани през кайнозойската ера под въздействието на ерозията и вертикалното тектонично издигане на Индийската плоча. Стратиграфските линии, които отдалеч изглеждат като правилни стъпала на пирамида, са стандартен резултат от процеса на изветряне на седиментните скали. Когато твърди конгломератни пластове се редуват с по-меки скални маси, природата създава геометрични форми, които лесно заблуждават окото на непрофесионалиста.
Идеята за базалтов саркофаг, разположен във вътрешността на масива, се сблъсква с пробойна в научната логика: базалтът е вулканична скала, образувана при бързото охлаждане на базалтова лава. Районът около Кайлаш няма следи от скорошна вулканична дейност, която да позволи добива или обработката на подобен материал на място. Пренасянето на многотонен базалтов блок през високопланинските проходни маршрути без тежка промишлена инфраструктура и трасирани пътища е инженерно изискване, което нито една антична или средновековна цивилизация в региона не е могла да подсигури.
Разказът за корейския турист Джен Хо от 1984 г. и последвалата го американска експедиция съдържат типичните белези на анонимните аналитични аномалии. В нито един географски архив или академичен регистър не съществуват официални документи за подобна американска научна група. Всеки официален достъп до Тибет през 80-те години на миналия век е преминавал през строго ограничен държавен контрол и разрешителни режими от страна на китайските власти. Група, пренасяща оборудване за проучване на вътрешни кухини, просто няма как да премине през регионалната администрация без оставяне на документален отпечатък.
