Геологията на Иксиан и прагматиката на фосилната сметка
Формацията Иксиан е известен архивен депозит от ранната креда. Финослойните вулканични туфи и езерни отлагания от биотата Джехол са съхранили уникални детайли, включително меки тъкани и пернати обвивки, но геологичният натиск върху тези пластове редовно оставя след себе си смачкани черепи и деформирани скелети. Палеонтологичният екип, воден от Чун-Чи Ляо, Уилям Дж. Фраймут, Линдзи Е. Зано и Син Сю, описва нов род и вид теризинозавър въз основа на почти пълен скелет, на когото обаче му липсват двата задни крайника.
За всеки изследовател, който е прекарал достатъчно часове над остеологични таблици, това отсъствие веднага трябва да задейства познатия скептицизъм. Задните крайници при двокраките тероподи са основният показател за локомоцията, биомеханиката и разпределението на масата. Когато тези кости липсват, изчисленията за общото тегло стават повече математическо гадаене, отколкото твърда физика. В конкретния случай с Kayrasaurus changliensis, оцелената маса варира в границите от 117 до 274 килограма. Този значителен диапазон отбелязва липсата на анатомична прецизност, но въпреки това екземплярът се определя като най-големия теризинозавър, намиран до момента в Джехол – около 1,6 пъти по-голям от досегашния рекордьор Beipiaosaurus inexpectus.
С обща дължина над 3,6 метра, новоописаното животно се позиционира странно на еволюционната карта. Теризинозаврите са известни като една от най-специфичните групи тероподи: генетично свързани с хищниците, но преквалифицирали се в тревопасни или всеядни създания. Визуалното сравнение с „перната мечка с огромни нокти“ е журналистически опит да се преведе на достъпен език животно, чиято реална локомоторна механика тепърва ще се оспорва.
