Зъбната матрица и необичайната челюстна механика
Основата, върху която се гради тезата за уникалността на Kayrasaurus, се състои в черепната и шийната анатомия. Според публикуваните данни в Journal of Systematic Paleontology, горната челюст на динозавъра съдържа над 32 малки зъба, а долната – над 45. Наличието на толкова плътна зъбна редица при тревопасен теропод насочва към специфична обработка на растителния материал, далеч от стандартната структура на типичните месоядни завроподи или хищни тероподи.
Черепът обаче носи белезите на силна геоложка деформация. Горната челюст разполага с широк отвор в близост до муцуната, а носните кости се удължават назад към очните кухини, завършвайки с двузъб връх. Долната челюст показва висок, триъгълен страничен отвор. Авторите на изследването определят тези белези като автапоморфии (уникални получени белези), но всеки, работил с теренни изкопаеми материали от смачкани езерни отлагания, знае колко трудно е да се тегли категорична линия между реална еволюционна морфология и механично счупване на костта при литофикацията.
Шийните прешлени са осезаемо по-дълги от гръбните, което предполага удължена шия, съответстваща на растителна диета на средно и високо ниво. Интерес предизвиква и структурата на предните крайници. Един от фаланговите нокти притежава изпъкнала устна в основата си – морфологична черта, която до момента не е документирана при останалите известни представители на clade Therizinosauria.
Подобни находки обикновено се анализират през призмата на адаптивната диверсификация. В палеонтологичните среди отдавна се води спор как точно раннокредитните тероподи са разделяли наличните хранителни ресурси. По-леките и бързи видове са разчитали на мобилност и използване на предните си крайници за сграбчване на клонки, докато Kayrasaurus вероятно е заемал нишата на по-масивен, бавноподвижен растителнояден организм с по-силна захапка. За повече информация относно тектониката и стратиграфията на азиатските депозити си струва да се прегледат докладите за палеоекологията на региона.
Ограниченията на методологията и липсващите звена
Авторите на изследването коректно подчертават, че техните заключения имат предварителен характер. Липсата на задни крайници и тежката компресия на черепните кости правят реконструкцията на мускулатурата и точната захапка донякъде хипотетична. Палеонтологията е наука на непрекъснатите корекции: това, което днес се приема за нов вид въз основа на единичен холотип, утре може да се окаже просто по-стар, патологично изменен или екологично деформиран индивид от вече познат род.
Подобен казус се на наблюдава и при други палеозоложки открития, като например изследванията на дицинодонти от Танзания, където нови костни анализи пренаписват еволюционните линии на ранните архозаври. В случая с Kayrasaurus changliensis, намерените останки действително попълват част от морфологичната празнина между Beipiaosaurus и по-късните, гигантски представители на семейството от късната креда, като Therizinosaurus cheloniformis. Но превръщането на един фосилен скелет в окончателна еволюционна приказка е капан, в който академичната общност пада твърде често.
В крайна сметка формацията Иксиан продължава да бълва кости, докато пазарите за изкопаеми горива и въглищните кариери в Ляонин ежедневно разрушават или разкриват нови пластове. Kayrasaurus е просто поредната точка от данни в една изключително фрагментирана история, в която ресурсите, климатът и геологичните процеси са заличили по-голямата част от доказателствата.
