Папирусът на Мерер: Всичко за дажбите, нищо за крановете
През 2013 г. екипът на Пиер Тале изкопа край Черно море във Вади ел-Джарф дневника на корабоводителя Мерер — документ от Четвъртата династия, писан с туш върху папирус около 2560 г. преди новата ера. В него има всичко, което администратор от онова време сметне за важно: тонаж на превезения варовик от кариерите в Тура, графици на движение по Нил, доставки на ечемик и риба за работниците, дори фракционните конфликти за ресурси. Липсва обаче точно онова, заради което инженерите чупят моливи днес — механичният метод за вертикален подем. В архивите на древните администратори няма нито един инженерен чертеж, нито една скица на машина. Текстовете третират строежа като огромно логистично предприятие, а не като технологичен пробив. Това мълчание на документацията загатва, че методите са били стандартни, рутинни и предавани устно, но точно тук съвременната наука удря на камък: опитите да се пресъздаде тази „рутина“ с познатите за епохата медни секачи и конопени въжета дават огромни разминавания в калкулацията на времето.
Логистичният кошмар на спиралите и правата линия
Всяка предложена хипотеза за рампите пада под тежестта на собствените си материали. Класическата права рампа до върха на 146-метровата конструкция изисква повече насипен материал от самия обект. Обем от над три милиона кубични метра чакъл и глина би оставил гигантски следи на платото, но такива насипи просто липсват в геологичния профил на района. От друга страна, спираловидната рампа около тялото на пирамидата решава въпроса с обема, но създава друг, много по-сериозен проблем: скрива геодезическите линии. За да запазиш ъглите с намерената на терена точност — отклонение от едва части от градуса спрямо географския север — трябва постоянно да имаш открита визуална линия към четирите основни точки на основата. Покриеш ли ги с рампи, губиш контрол върху геометрията.
Когато Жан-Пиер Уден предложи вътрешна спираловидна рампа, мнозина въздъхнаха с облекчение. Но когато мюонните сканирания от проекта ScanPyramids през последните години наистина потвърдиха кухини във вътрешността, инженерният въпрос се премести, вместо да се реши: как се преминава през 90-градусови вътрешни завои с 2,5-тонни блокове без скрипеч и без пространство за маневриране на впряг от тридесет души?
