Мед срещу гранит и въпроса за абразива
Разглеждането на подземните камери и Гранитната заседателна зала изважда друг проблем от физическо естество. Червеният асуански гранит, от който са направени надгробните плочи и таваните с тегло до 80 тона всяка, е с твърдост около 6-7 по скалата на Моос. Достъпният тогава метал е мед — мек материали, който се изкривява при първия сериозен удар в кварцовата структура. Обяснението с абразиви (кварцов пясък, използван заедно с медни триони) работи в лабораторни условия, но при триене с подобен мащаб се изискват стотици тонове речен пясък и хиляди часове непрекъснат физически труд за един-единствен разрез. Експерименталната археология показва, че рязането на един такъв блок отнема седмици, а на платото са поставени хиляди подобни елементи.
Освен това остава въпросът с нивелирането. Основата на пирамидата, с площ над 50 хиляди квадратни метра, има денивелация от по-малко от 2 сантиметра. В днешно време това се постига с лазерни нивелири. Базовата хипотеза за изкопани водни канали в скалата, по чието ниво са изравнявали повърхността, звучи елегантно, но скалната основа на платото е порест варовик, който абсорбира водата с висока скорост, превръщайки подобен метод в изключително труден за поддържане експеримент на терен.
Разминаването между наличните физически артефакти и необходимите за реализацията ресурси е причината въпросът да стои отворен. Не става дума за извънземни технологии или изгубени атлантски знания, а за дълбока липса на данни как точно една бронзово-каменна култура е организирала трудовия поток така, че да постигне индустриална производителност без съвременен източник на енергия. Повече за логистиката и доставителните мрежи на древния свят може да прочетете в изследванията на архаичните търговски пътища по Долен Нил.
Опитите да се изгради унифициран модел продължават да се разпадат на отделни детайли: това, което обяснява основата, не работи за височината над стотния метър; това, което обяснява транспортирането по вода, мълчи за качването на гранитните монолити в камерата на фараона. Подобни разминавания между теории и теренни измервания са описани и в други анализи на строителните методи от Старото царство.
