Хидротермалният печат върху минералната структура
Освен въглеродната матрица, гагатът съдържа минерален (пепелен) остатък, който след изгаряне при висока температура може да достигне значителни проценти. В състава му редовно се откриват силиций, алуминий, желязо, калций и калий. Традиционната минералогия подминава въпроса как точно тези елементи са формирали микрокристални фази вътре в органиката, без да разрушат нейната пластичност при обработка.
Ако допуснем, че образуването на гагата е свързано с хидротермални извирания, пъзелът започва да се подрежда без излишни хипотетични конструкции. Горещите силициеви разтвори, преминаващи през наситени с битум или лигнит пластове, носят със себе си разтворен силициев диоксид. При рязкото спадане на температурата и налягането в плитките хоризонти настъпва кристализация. Силицият фино метасоматично замества или циментира органиката. Именно този микроскопичен силициев или минерален скелет дава на камъка онази якост, която е позволявала на викторианските майстори в Уитби да изработват от него сложни траурни бижута, без материалът да се рони под длетото.
Вместо да се признае сложният физикохимичен характер на тези процеси, геоложката номенклатура продължава да използва удобния термина „метаморфизъм“ като универсален параван. В научния език думата „метаморфизъм“ често функционира като архивно гробище за процеси, чиято конкретна термодинамика и кинетика на кристализация просто не са били доизследвани в лаборатория.
Икономическата реалност зад митовете за „черния кехлибар“
Търговското наименование „черен кехлибар“ е метафора, но съдържа зрънце истина по отношение на вискозитета на изходния материал. Докато кехлибарът е фосилизирана смола с растителен произход, то гагатът по-скоро заема междинно място между асфалтитите и високоовъглените суровини.
Прагматичният факт е следният: там, където геолозите откриват гагат, почти винаги наблизо присъстват битуминозни шисти, проявления на нефт или интензивна палеотектонична активност. Добивът в Крим през XIX и XX век не е бил просто бижутерийна екзотика, а индикатор за наличието на значителни въглеводородни системи в дълбочина. Изчерпването на леснодостъпните лещи и последващото затваряне на мините през 1949 г. спират не просто добива, а и теренните проучвания, оставяйки въпроса за произхода в сферата на академичното статукво.
Без прецизно лабораторно моделиране на фазовите преходи между битум, силициеви разтвори и растителен детрит под налягане, официалната версия за „просто овъглени дървета“ остава по-скоро удобен консенсус, отколкото доказан факт.
