Десетилетия наред невронауката страдаше от един почти френологичен порок – безумния стремеж да се намери „центърът“ на логиката, на езика или на абстрактното мислене. Учените упорито слагаха хората в огромни, шумни тръби за магнитен резонанс, караха ги да решават ребуси и с почти детско откровение сочеха светналите в червено зони на монитора. Резултатите от тази методология натрупаха огромно архивно гробище от хипотези, които с времето започнаха все повече да си противоречат. Новият опит на екипа, ръководен от Кирстен Хилгер от университета във Вюрцбург, се опитва да пробие тази интелектуална мъгла, но вместо да предложи лесен и удобен отговор, той всъщност показва колко малко знаем за биологичния хардуер под черепната си кутия.
Изследователите са взели извадка от 806 здрави индивида на възраст между 22 и 37 години – стандартен профил за подобни проекти, който автоматично изхвърля от уравнението както детското развитие, така и старческата дегенерация. Използвайки функционален магнитен резонанс (fMRI) в състояние на покой и по време на изпълнение на седем конкретни задачи, изискващи работна памет, езикова обработка и разпознаване на емоции, учените са подали данните на алгоритми за изкуствен интелект. Идеята е била елементарна: машината да спре да търси просто „ярко петно“ и да анализира динамичните връзки между 100 предварително дефинирани мозъчни области.
