Когато прекараш няколко десетилетия над разкопки и архиви, започваш да развиваш алергия към гръмките открития. Историята рядко се пише с чисти, мраморни надписи; много по-често тя е заровена в боклука на древните домове, сред натрошени амфори и остатъци от нечия евтина вечеря. Точно такъв е случаят с овчата лопатка, изровена през лятото на 1989 г. на остров Березан от експедицията на Държавния Ермитаж. Островът, кацал на сам на входа на Днепровско-Бугския естуар, някога е бил полуостров и дом на Бористен — най-ранната гръцка колония в Северното Черноморие, зачената от преселници от Милет в края на VII век пр.н.е.
Артефактът не изглежда впечатляващо за лаика. Не е злато, не е и скулптура. Това е термообработена (просто казано — варена) овча плешка, чийто широк край е назъбен, а гребенът е изрязан така, че да наподобява морска вълна. Върху гладката повърхност с остър метал или кремък са врязани две птичи фигури, обърнати наляво. Едната е видимо по-голяма, с по-детайлно маркирано оперение на крилата. Повече от 35 години тази кост стои в кашоните, очаквайки някой да се заеме с нейното пълно описание. Наскоро Сергей Соловьов от Ермитажа и Алексей Каспаров от Института по история на материалната култура публикуваха своя анализ в списание „Археологически новини“. Тяхната теза е, че пред нас стои магически предмет, свързан с култовете към Аполон и Ахил. Но преди да прегърнем тази хипотеза, е добре да огледаме суровия стратиграфски контекст.
Стратиграфия на един битов боклук
Предметът е изваден от археологически слой, датиран от първата половина до третата четвърт на VI век пр.н.е. Заедно с лопатката са намерени над 7000 други фрагмента — основно натрошена керамика: транспортни амфори за зехтин и вино, питоси за съхранение и обикновени паници за хранене. Целият този слой лежи директно под основите на две по-късни надземни къщи от кирпичени тухли. А под самия слой изследователите са документирали четири полуземлянки, осем стопански ями, кладенец и канавка. Всичко това формира класически жилищно-стопански комплекс — така наречената „къща на колонист“.
Това е от съществено значение. В непосредствена близост няма некропол, което автоматично изключва възможността костта да е била погребален дар. Ако тази кост беше намерена в гроб, тълкуването щеше да бъде сравнително праволинейно. Намирането ѝ в слой с домашна сгурия и фрагменти от кухненски съдове обаче показва две неща: или предметът е бил отхвърлен след употреба, или самият ритуал, за който е служил, е бил част от ежедневния, битов окултизъм на първите заселници.
