Гарвани, чайки и икономика на оцеляването
Какво всъщност виждаме върху костта? Графиката е груба. Изследователите се колебаят между две основни идентификации за птиците — гарвани или чайки. И тук академичният анализ стъпва върху тънък лед, макар и подплатен с писмени източници.
От една страна, Аполон е Върховният бог-покровител на милетските колонисти (Аполон Иетрос — Лечителят, и Аполон Делфиниос — Закрилникът на корабоплавателите). В гръцката митология гарванът е класическият пратеник на Аполон. Твърди се, че колонистите са пренесли своите религиозни практики почти без промяна от Мала Азия. От друга страна, в Бористен е изключително силен и култът към Ахил Владетеля на Понт. Според съобщения на антични автори като Ариан и Максим Тирски, светилищата на Ахил в този регион (включително на разположения наблизо Остров на змиите — Левке) са били пазени от „чудотворни“ морски птици, които почиствали храма с крилата си, намокрени с морска вода. Остеологичният материал от Березан потвърждава, че костите от чайки са изключително чести находки в слоя.
Има обаче и трета, далеч по-неромантична възможност, която малко учени обичат да слагат на масата. Назъбването на костта и оформянето ѝ като трион или гребен съвпада с познати занаятчийски инструменти за обработка на вълна или растителни влакна. Карвингът върху кост е бил разпространено хоби или просто начин за уплътняване на времето по време на дългите черноморски зими. Дали една надраскана овча плешка, остатък от вчерашния обяд, наистина е била инструмент за гадаене (скапулимантия), подобно на азиатските шамански практики, или е просто детска играчка или занаятчийски полуфабрикат?
Историята на Северното Черноморие показва, че първите гръцки заселници не са живеели в класически полиси с мраморни колони. Те са живеели в полуземлянки, вградени в льосовата почва, борили са се със суровия климат, влагата и пълната липса на дървен материал за огрев. Техният религиозно-магически свят е бил прагматичен и доста синкретичен. Ако тази кост наистина е използвана за гадаене по драскотините или за измолване на безопасно плаване през буреносния естуар, тя разкрива едно: вярата на тези хората е била толкова сурова и бедна, колкото и битът им.
Никой не може да каже със сигурност дали рисунката е била направена от местен шаман, гръцки жрец или просто от скучаещ моряк. Данните от радиовъглеродните тестове и контекстът на керамиката заковават датата в VI век пр.н.е., но логиката на ритуала остава затворена в мълчанието на пласта.
