Финансовият модел на Пуническата република също превъзхожда италианския. Докато Рим разчита основно на поземлени данъци, плячка от военни кампании и сребърния денарий, Картаген разработва сложна кредитна система. Потвърдено е използването на кожени монети и запечатани държавни облигации за вътрешни разплащания, което намалява нуждата от физическо пренасяне на благородни метали при вътрешнорегионални сделки. Това им позволява да поддържат наемни армии от нумидийци, ибери и гали десетилетия наред, плащайки изцяло в твърда валута, добита от сребърните мини в Нови Картаген (Картахена).
Всичко това обаче съдържа и своята пробойни в теорията. Строго рационализираното, изчислено до последната детайлност стопанство прави Картаген уязвим откъм човешки ресурс. Когато армията се състои от платени професионалисти, а стопанството – от експлоатирани роби и берберски арендатори, държавата няма патриотичен мобилизационен резерв. Рим оцелява след катастрофата при Кана благодарение на консервативната си, селска демографска основа, докато Картаген губи войната в момента, в който сребърните потоци от Иберия са прекъснати. Но въпреки военния си срив, пуническият инженерно-агрономически модел надживява своите създатели. В продължение на векове след падането на града именно преведените 28 тома на Магон оформят гръбнака на римските латифундии, превръщайки Северна Африка в основната житница на Римската империя.
