Архивното гробище на Ашур и соматичното право
През първите десетилетия на XX век германските археологически експедиции под ръководството на Валтер Андре разкопават руините на Ашур – скалист промонториум над река Тигър в днешен Северен Ирак. Местоположението е стратегическо, ветровито и климатично жестоко. Именно от този прашен пласт излиза така наречената „Таблетка А“ (или Плочка А), съдържаща най-цялостно запазения правен корпус от Средноасирийския период (около XIV–XI век пр.н.е.). Това не са философски трактати. Това са прагматични, сурови разпоредби, нарязани върху влажна глина и изпечени в пещи, за да служат като окончателен арбитър при градски спорове.
Централният въпрос в Членове 40 и 41 от този кодекс не е естетически. Става дума за ясен, светкавично разпознаваем визуален маркер на улицата: коя жена на кои ресурси има право и кой мъж стои зад гърба ѝ. Покриването на главата и част от лицето – праобразът на това, което днес лаиците наричат с общото наименование „воал“ – в древна Асирия е стриктно държавно монополизирано право. То се полага изключително на свободните жени (асирийки по род), законните съпруги, вдовиците и, при строго определени логистични условия, на наложниците (амту), когато те придружават своята законна господарка в публичното пространство.
Логиката зад тази регулация е чисто икономическа. В общество, където земеделският добив, натрупването на сребърни шекели и предаването на родовото имущество зависят от безпрекословното унаследяване по мъжка линия, „свободната жена“ е основен капитал. Нейната недосегаемост трябва да бъде сигнализирана от разстояние на всеки минувач в тесните, прашни улици на града. Воалът служи като правен щит и надпис: „Това имущество има собственик и всяко посегателство тук води до екзекуция или огромна финансова компенсация“.
Интелектуална мъгла около проститутките и робините
И тук идва физическото брутализиране на правото, което съвременният читател е склонен да разглежда като „варварство“, пропускайки неговата административна функционалност. Какво се случва, ако една робиня или проститутка (харимту) реши да постави воал и да се разхожда из пазарния площад на Ашур? Тя извършва престъпление срещу държавната класификация. Тя фалшифицира правния си статус, обърква потенциалните купувачи, клиенти и кредитори и нарушава монопола върху понятието за чест.
Законите на Ашур реагират без абсолютно никакъв сантимент. Ако робиня бъде заловена с покрито лице, процедурата е следната: гражданинът, който я задържи, я отвежда пред портите на царския дворец – административното и съдебното сърце на града. Свидетелите потвърждават нарушението. Наказанието за робинята не е глоба (тя няма собствено имущество, с което да плати), нито затвор (държавата няма излишни ресурси да изхранва затворници). Наказанието е осакатяване: отрязват ѝ ушите.
Изборът на анатомична част не е случаен. Ушите са открити, видими и трудно се прикриват без отново да се влезе в нарушение на закона за покриването на главата. Отрязаното ухо е доживотен, неизтриваем печат, че тази жена е направила опит да наруши социалната стратификация. Дрехите ѝ се предават на доносника или гражданина, който я е арестувал – суров материален стимул за населението да изпълнява ролята на безплатна полиция.
При проститутките репресията е сходна по интензитет, но различна по техника. Свободната проститутка, уловена с воал, получава 50 удара с пръчки по стъпалата и гърба, а върху главата ѝ се излива горещ катран. Катранът – страничен продукт от близкоизточните битумни извори, използван масово за хидроизолация на кораби и тухлени зидове – прилепва към кожата и скалпа, причинявайки ужасяващи изгаряния и трайно оплешивяване. Отново виждаме същата оперативна цел: физическо белязане, което прави невъзможно бъдещо претворяване на ролите.
