Доносникът като стълб на асирийската логистика
Най-интересният елемент в тези текстилни и правни регулации не се отнася до самите жени, а до мъжете минувачи. В текстовете на Плочка А ясно е записано: ако асирийски гражданин види забулена робиня или проститутка и подмине, без да я задържи и доведе в двореца, той става съучастник в престъпление срещу държавния ред.
Наказанието за подобно гражданино бездействие е поразително с жестокостта си. Мъжът се бие с тояги 50 пъти, дрехите му се конфискуват в полза на онзи, който по-късно го е предал, а след това ушите му се пробиват с шило, през тях се прекарва връв и краищата ѝ се връзват зад гърба му. В добавка той прекарва пълен месец в тежък ангариен труд за царя – най-често мъкнене на камъни, копаене на канали или работа по градските fortification съоръжения.
Тази система елиминира възможността за либерално затваряне на очите. В асирийския град всеки е длъжен да бъде надзирател на всеки. Пробойните в теорията, че древните общества са се управлявали от сляпа вяра в боговете, лъсват именно тук: властта в Ашур прекрасно е разбирала, че без желязна система от материални стимули (дрехите на нарушителя) и брутални физически последици (пробити уши и ангария), социалната дисциплина бързо би се разпаднала под натиска на всекидневната икономическа нестабилност.
Между нормативния текст и суровия терен
Тук обаче опитният архивист задължително трябва да вкара доза аналитично съмнение. Има разлика между това какво е записано върху глината в дворцовия архив и какво действително се е случвало на терен в обширната асирийска провинция.
Частни икономически документи, договора за покупко-продажба на земя, разписки за заеми в ечемик и сребро, открити в същия регион, рисуват далеч по-динамична картина. Асирийските жени от свободните съсловия не са били просто затворени сенки зад воали. Те са притежавали недвижима собственост, сключвали са сделки, водили са съдебни дела в отсъствието на съпрузите си и са управлявали търговски къщи. Много от тези документи показват, че извън столицата Ашур – центърът на жреческата и царската администрация – строгият контрол върху облеклото вероятно е омекотявал своите контури под натиска на ежедневните стопански нужди. На нивата или край напоителните канали носенето на сложни наметала и качулки е било физически неизпълнимо.
Архивните източници показват също, че самата процедура по законовата регистрация на наложницата като съпруга е включвала публичното „полагане на воал“ пред петима или шест свидетели. Това не е било просто символичен акт, а правно действие с последици за унаследяването. Ако мъжът умре, без да е направил тази публична процедура, децата от наложницата не получават дял от бащиното наследство, освен ако законните синове от заделената, забулена съпруга не се съгласят да им отпуснат трохи.
По-късната история показва как тази месопотамска административна практика постепенно се мигрира на запад. В древна Гърция, в римската патрицианска традиция и по-късно във Византия, концепцията за покриването на главата като символ на социален статус и домашна недосегаемост запазва своята правна и класова анатомия. Но именно в глинените плочки от Ашур виждаме първообраза: оголен от романтика, подплатен с катран, шила и отрязани уши – държавният апарат в своя най-суров, материален вид.
