Когато работиш с телеметрични данни от Атлантика, бързо свикваш с факта, че океанът е архивно гробище за скъпа електроника. Изследователските екипи редовно губят предаватели поради смазващото хидростатично налягане, солената корозия или просто защото литиевите батерии отказват в студените дълбини. Но данните, публикувани в списанието Frontiers in Marine Science за събитието от март 2021 година, разкриват нещо далеч по-неудобно от елементарна техническа авария. Това е оперативен случай, при който самите уреди стават свидетели на собственото си поглъщане.
Американски изследователи, работещи по дългосрочен проект за проследяване на миграционните коридори край бреговете на Масачузетс, маркират женска селдова акула (Lamna nasus). Целта на експеримента е била чисто логистична: да се локализират размножителните зони и раждаемостта чрез PSAT предавател (Pop-up Satellite Archival Tag), монтиран за гръбната перка, комбиниран с допълнителен сензор за дълбочина и температура. Очакванията са били акулата да прекара зимата в откритите води на Северозападния Атлантик, преминавайки през характерния за вида вертикален цикъл – спускане до 800 метра през деня в търсене на студени водни слоеве и изплуване до по-топлите повърхностни слоеве нощем.
В продължение на пет месеца телеметрията работи според термодинамичните закони на океана. Вълните на дълбочинното гмуркане се регистрират с прецизна точност: нощни температури около 23 градуса при повърхността и дневни сривове до под 7 градуса в батипелагичната зона. На 24 март 2021 година, в района на Бермудските острови, термодинамичната крива изведнъж се счупва.
Вместо очакваните амплитуди, сензорът започва да предава права линия. В продължение на четири последователни дни температурата остава закокована на 22 градуса по Целзий. За всеки, който разбира от океанска термоклинална физика, подобна стойност на 600 метра дълбочина в тази част на Атлантика е физически невъзможна. Водата там е студена, плътна и тъмна. Единствената среда, която може да поддържа стабилна вътрешна температура от 22 градуса при променлива дълбочина от 150 до 600 метра, е храносмилателният тракт на ендотермичен хищник.
Това изглежда логично като обяснение, но поставя сериозен биомеханичен проблем пред изследователите. Селдовата акула е сериозно животно – възрастните индивиди достигат над два метра дължина и маса от порядъка на стотици килограми. За да бъде погълнат такъв хищник заедно с външно поставеното оборудване, атакуващият обект трябва да разполага с челюстна захапка, масивна мускулна маса и метаболизъм, способни да разкъсат и глътнат масивни парчета месо без предварително смилане.
