В продължение на десетилетия ветеринарната медицина и приложната етология боравиха с поведенческите отклонения като с изолирани симптоми. Ако животното маркира извън определените зони или разрушава мебелите, диагнозата обикновено се свиваше до банален стрес или липса на възпитание. Психометричното проучване, обхванало над 2800 домашни котки в Австралия и Нова Зеландия, промени методиката. Чрез факторен анализ върху въпросници с десетки поведенчески маркера, попълвани от собствениците, изследователите извлякоха пет фактора с висока математическа стабилност. Тези показатели са невротизъм, екстровертност, доминантност, импулсивност и дружелюбие. Всяко отделно животно се намира в специфична точка върху тази петизмерна координатна система.
Това означава, че поведението не е просто низ от произволни реакции, а твърдо структурирана матрица, адаптирана към специфичните лимити на външната среда. Когато анализаторите разгледат данните от терена, става ясно, че голяма част от така наречените „пакости“ са физиологично неизбежни реакции на организъм, чийто личностен профил се сблъсква с лоша пространствена логистика.
Архитектура на срамежливостта и невротичния стрес
Невротизмът в модела „Feline Five“ отразява прага на чувствителност на животното към промени във външната среда. Котки с високи стойности по тази скала показват трайна хипербдителност, хронично повишени нива на кортизол и силна реактивност към акустични и визуални дразнители. От еволюционна гледна точка това е оцеляващ механизъм, който в дивата природа предпазва дребния хищник от по-големи конкуренти. В условията на съвременната градска архитектура обаче този профил се превръща в капан.
Животно, блокирано в пространството без заслони, вертикални маршрути или изолирани зони за почивка, изпада в състояние на постоянна физиологична тревога. Сериозен архив от наблюдавани казуси показва, че внезапният скок в скалата на невротизма рядко е просто вродена черта. Често става дума за невидими пробойни в средата, като скрит субклиничен соматичен проблем, конфликт за територия с съседно животно или промяна в микроклимата на дома. В такива случаи поставянето на етикет „страхлива котка“ е просто интелектуална мъгла, която замазва липсата на точна диагностика.
