За разлика от стандартния сблъсък с гравитацията, с който се борят тласкащите турбини или класическото махане с криле, птиците от семейство Diomedeidae разчитат на физика, позната в аеродинамиката като динамично реене. С размах на крилата, достигащ до 3,5 метра при Wandering Albatross (Diomedea exulans), морфологията на тази птица е проектирана за минимално челно съпротивление. Крилото е тесно, с голямо удължение, а специален сухожилен механизъм „заключва“ ставите в разпънато положение. Това означава, че мускулатурата не изразходва никаква метаболитна енергия за поддържане на крилата отворени по време на полет. Птицата просто използва градиента на вятъра — сгъстяването на въздушните слоеве на 20-50 метра височина и тяхното забавяне от триенето в самата океанска повърхност. Чрез непрекъснато циклично издигане срещу вятъра и последващо спускане по посока на движението, потенциалната и кинетичната енергия се разменят в почти затворен термодинамичен кръг. Това позволява изминаването на над 1000 километра за денонощие с метаболитен разход, който практически е равен на този при покой на сушата.
Физическата възможност да прекарваш години над открития океан поставя друг въпрос: как се поддържа жизненият тонус на централната нервна система без загуба на пространствена ориентация. Данните от електроенцефалографски изследвания, извършени от института „Макс Планк“, показват наличието на т.нар. унихемисферен бавновълнов сън. Едното мозъчно полукълбо преминава в дълбока фаза на почивка, докато другото поддържа моторния контрол и обработва визуалната информация от съответното отворено око. В условията на полет над открити води този процес е изключително фрагментиран — микросънят трае броени секунди и сумарно рядко надвишава 40-50 минути за 24 часа. Това е пълна противоположност на 12-часовите фази на покой, наблюдавани по време на гнездене на сушата. Опитът да се изкара такъв режим в продължение на месеци би довел всеки бозайник до пълен срив на имунната система, но тук еволюционният натиск е създал уникален неврологичен бафтер.
В хранителната верига нещата също са далеч от романтиката. Диетата, базирана основно на главоноги (Teuthida) и повърхностна риба, изисква специфична стратегия за търсене. Тъй като биомасата в океанските пустини е разпределена неравномерно, албатросите разчитат на изключително развита обонятелна луковица (bulbus olfactorius), с която улавят диметилсулфид — газов биомаркер, отделян от фитопланктона при разграждането му от крил. Следвайки мирисния градиент срещу вятъра, птицата локализира храната от десетки километри. В последните десетилетия обаче тук се появява фундаментален проблем. Физическите свойства на плаващите полимери (полиетилен и полипропилен) под въздействието на ултравиолетовата радиация и солената вода започват да абсорбират същите тези органични миризми. Резултатът в архивите на морските биолози е жесток: при дисекции на възрастни индивиди и пилета на острова Мидуей масово се записват стомаси, задръстени с битови отпадъци, чието тегло понякога достига значителен процент от масата на самия организъм. Загубата на ефективен обем на стомаха води до бавна нитриционна недостатъчност.
