Възпроизводственият цикъл на тези видове е друг критичен елемент от тяхната биодинамика. Дълголетието — при екземпляри като известната женска Уиздъм (най-възрастната опръстенена дива птица, маркирана през 1956 г. на атола Мидуей), надхвърлящо седем десетилетия — е пряко обвързано с ниската раждаемост. Едно пиле на всеки две години изисква огромна инвестиция на ресурси. Танцовите ритуали при младите двойки, състоящи се от десетки координирани движения и звукови сигнали, не са просто социален атракцион, а строг тестови механизъм за съвместимост и физиологична зрялост. Връзката се формира за десетилетия, като двамата партньори прекарват по-голямата част от годината разделени на хиляди километри един от друг, за да се срещнат отново с абсолютна географска прецизност на същия изолиран атол.
Навигацията, позволяваща това връщане в точка с радиус от няколкостотин метра насред милиони квадратни километри вода, съчетава поне четири независими системи: магниторецепция чрез криптохроми в ретината, слънчев и астрономически компас, инфраструктура от мирисни карти и запаметяване на нискочестотни инфразвукови вълни, генерирани от океанските вълнения. Когато някоя от тези системи даде отклонение поради геомагнитни аномалии или тежки бури, птицата коригира курса си моментално.
Днес изследователски екипи от Военноморските сили на САЩ и Калифорнийския университет симулират тези аеродинамични профили с цел създаване на автономни дронове за дълготрайно разузнаване. Военните инженери са заделяли стотици хиляди долари в опит да копират механизма, чрез който птица с тегло 10 килограма се носи с месеци без грам гориво. Проблемът е, че сглобката от биомеханика, сензори за вятъра с реакция в милисекунди и гъвкаво крило все още трудно се поддава на сухо силициево кодиране.
