Откраднатото лице: Ушите и изстърганите йероглифи
Най-сериозното фактологично разминаване се крие в анатомията на самия артефакт. Ушните миди на маската са пробити. Според цялата установена иконография на Новото царство, мъжките владетели носят обеци само в ранна детска възраст. На нито един известен релеф или стенопис възрастен фараон от 18-та династия не е изобразен с пробити уши на официалната си погребална маска. При Тутанкамон дупките са били дори покрити с тънки златни фолиращи дискчета — бърза козметична кърпеж, целяща да скрие един очевиден факт: лицето или цялата първоначална маска е била намерена на склад и е принадлежала на жена.
Основният кандидат в архивите за първоначален собственик е Анххеперура Нефернефруатон — мистериозната владетелка, която управлява за кратко между смъртта на Ехнатон и възкачването на момчето-цар. Всичко сочи, че това е била самата Нефертити, приела фараонска титла. Когато Рийвс изследва епиграфските данни на гърба на маската, където са изписани заклинанията от Глава 151 от Книгата на мъртвите, той забелязва следи от палимпсест — металът е бил механично изстърган в зоната на имената. Под името на Тутанкамон ясно личат следи от предишен текст, съдържащ епитети, носени единствено от Нефертити.
Жреците на стария бог Амон, бързащи да заличат еретичния период на Амарна и да си върнат контрола над държавния апарат в Тива, просто са разграбили ресурсите от недовършеното или забранено погребение на кралицата. С чукове и длета те са премахнали нейния профил, заварили са ново, по-мъжествено (макар и все още твърде младежко) лице, запълнили са дупките на ушите, пренаписали са картовите полета и са хвърлили маската върху прясно балсамираното тяло.
Теренните доказателства от гробницата
Всеки, който е стъпвал в KV62, знае, че това помещение не е градено за фараон. Архитектурният план отговаря на частна гробница на висш чиновник, най-вероятно тази на бъдещия фараон Ай или на везира Хоремхеб. Обемите са тесни, а стенописите по стените показват микробиологични следи — известните кафяви петна от гъбични култури. Това не са мистериозни проклетия, а елементарна биология: боята по стените е била все още влажна, когато гробницата е запечатана. Пръстта и влагата от телата на работниците и прясната мазилка не са имали време да изсъхнат. Бързало се е, защото политическият натиск в Тива е бил огромен.
Следователно златната маска не е върховният израз на вечна любов и почит, а авариен изход за администрация, изправена пред логистична криза и липса на време. Тя е сглобка от фрагменти, присвояване на чужда памет и бърз ретуш.
Разбира се, египетското Министерство на антиките дълги години избягва да коментира тези Пробойни в официалната теория, защото митът за непокътнатото момче-цар продава милиони билети годишно. Но когато фактите от лабораторните анализи се подредят до микроскопските дефекти по метала, приказката отстъпва място на прагматичната историческа реалност.
