Релефите, лешоядите и социалният натиск
Свързването на тези физически находки с изображението върху каменните стели добавя допълнителен слой към анализа. На Колона 43 (така наречения „Камък на лешояда“) са издълбани птици с разперени криле, държащи кръгли предмети, а в долната част е изобразен обезглавен мъжки корпус с изправен фалос. В много рани неолитни общества т.нар. небесни погребения – оставяне на телата на лешоядите – са били стандартна практика за освобождаване на костите от плътта. В Гьобекли тепе обаче хората са поели тази роля ръчно, използвайки кремъка за ускоряване на процеса.
Този механизъм предполага наличност на власт. Изграждането на подобни паметници изисква постоянна доставка на хранителни ресурси за работниците – нещо, което се потвърждава от огромните количества кости на диви животни, намерени в запълващия слой. Някой е организирал лова, някой е разпределял порциите и някой е провеждал ритуалите. Черепите, висящи от покривните греди или по каменните стълбове, са действали като визуален котва за поддържане на социалното подчинение.
Границите на намерените доказателства
Въпреки категоричността на разрезите под микроскоп, трябва да се подхожда със здравословен скептицизм към крайните теории. Към момента не разполагаме с писмени източници, а радиовъглеродното датиране на самите органични следи върху обработените кости понякога дава широк марж от грешка поради замърсяване на пластовете. Не може независимо да се потвърди дали черепите са били окачвани за постоянно, или са били изнасяни само при определени астрономически или сезонни цикли.
Повече по темата за ранноевразeйските погребални практики и транспортните мрежи от неолита може да прочетете в нашето предишно изследване за логистиката на мегалитните обекти в Анатолия. Всички налични данни показват, че историята на технологичния напредък не започва с хуманизъм, а с практическа необходимост от ресурсен и социален контрол.
