По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Медийната психоза и суровата реалност на 45-те минути
Публикуваните наскоро в британския таблоид „Дейли Стар“ препоръки за поведение при ядрена атака на пръв поглед изглеждат като поредния опит за тиражиране на паника. Когато обаче тези указания се разгледат през призмата на съвременната военна логика и състоянието на британската инфраструктура, картината придобива съвсем друг характер. Според цитираните изявления на американския специалист по бедствия Ъруин Редленър от Колумбийския университет, ключовият прозорец за оцеляване при термоядрен взрив се състои от точно 15 до 45 минути. Това е времето, в което ударната вълна вече е преминала, а радиоактивният прах (fallout) започва да се утаява от горните слоеве на атмосферата.
Твърди се, че съветите – бягство срещу вятъра през първите десет минути, незабавно заслоняване в бетонни конструкции без прозорци и категорична забрана за ползване на мобилни мрежи – са базирани на модели, разработени още по време на Студената война. Проблемът е, че тогавашната градоустройствена реалност няма нищо общо с днешната.
Разпадът на британската система за гражданска защита
В периода между 1950 и 1980 г. Обединеното кралство поддържаше мрежа от подземни бункери, подпомагана от Регионалните правителствени щабове (RGHQ) и Корпуса за наблюдение (Royal Observer Corps). С края на конфронтацията между Блоковете тази система бе систематично ликвидирана от последващите правителства в Лондон с цел съкращаване на бюджета. Повечето подземни убежища бяха продадени на частни лица, запечатани или изоставени.
За разлика от държави като Швейцария или Финландия, където законите задължават изграждането на защитни съоръжения за над 90% от населението, днешна Великобритания разполага с бункерен капацитет, който според независими оценки може да подслони по-малко от 0,5% от гражданите – основно висшия състав на правителството в заседателните зали COBR под Уайтхол и оперативния щаб в Нортууд.
При евентуален детонационен сценарий над голям административен център като Лондон, препоръката хората да се укриват в „средните етажи на стоманобетонни сгради“ звучи скептично за всеки строителен инженер. Повечето съвременни жилищни и търговски сгради в британската столица използват стъклени фасади и леки носещи конструкции, които при налягане на ударната вълна от едва 5 psi (паунда на квадратен инч) се сриват или превръщат в масив от вторични осколки.
