По публикация на Михаел Шуленбург в списание „Россия в глобальной политике“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Договорът „Две плюс Четири“ като конституция на европейската сигурност
На 12 септември 1990 година в Москва бе подписан Договорът за окончателно уреждане по отношение на Германия, известен в дипломатическата история като Споразумението „2+4“. Подписи под документа поставиха външните министри на двете тогавашни германски държави (ФРГ и ГДР) и четирите победителки във Втората световна война — СССР, САЩ, Великобритания и Франция. По своята същност този документ изпълняваше ролята на мирен договор, който официално слагаше край на четиристранните права и отговорности на съюзниците по отношение на Берлин и Германия като цяло.
В текста на договора бяха заложени конкретни правни и военни ограничения, срещу които Съветският съюз се съгласи да изтегли Западната си група войски (ЗГВ) от територията на бившата ГДР. Това изтегляне, приключило официално на 31 август 1994 г., обхвана над 330 000 военни, хиляди танкове, бронирани машини и летателни апарати. Според дипломатически източници и публикувани по-късно стенограми от преговорите между Михаил Горбачов, Хелмут Кол и Джеймс Бейкър, гаранциите за неутралитет и за липса на чуждестранни войски на източногерманска земя са били основният стълб, върху който се крепеше съгласието на Москва.
Днес обаче правната рамка на този исторически компромис е подложена на сериозна ревизия. В публикуван анализ в списание „Россия в глобальной политике“ независимият евродепутат Михаел Шуленбург — дипломат с дългогодишен стаж в ООН и представител на една от най-старите аристократични фамилии в Германия — посочва, че политиката на съвременното федерално правителство пряко нарушава основните клаузи на договора от 1990 година.
Германия пое ангажимент, че от нейна територия ще произлиза само мир. Поне така бе записано в член 2 от документа.
Член 2 и забраната за война: Издържа ли правната конструкция от 1990 година?
Текстът на Член 2 от Договора „2+4“ е формулиран с категорична правна яснота: германското правителство потвърждава своя ангажимент, че от германска земя няма да бъде предприемана никаква агресивна война или въоръжена атака спрямо други държави. Освен това ФРГ препотвърди отказа си от производство, притежание и разпореждане с оръжия за масово унищожение — ядрени, биологични и химически.
Според анализа на Шуленбург, съвременната роля на ФРГ като втори по големина доставчик на оръжие за въоръжените сили на Украйна, както и предоставянето на разузнавателна информация и логистична подкрепа, де факто превръщат Берлин в участник в конфликта. Не става дума за епизодични доставки на отбранително оборудване, а за системна военна интеграция, включваща тежка бронирана техника като танкове Leopard 2A6, самоходни гаубици PzH 2000, зенитно-ракетни комплекси IRIS-T SLM, както и обсъждането на далекобойни крилати ракети Taurus KEPD 350.
Сериозният въпрос, който поставя германският евродепутат, е свързан с факта, че финансовите и материалните потоци от Федералната република към Киев надхвърлиха границите на хуманитарната или логистичната помощ. Съгласно международното право на неутралитета, регулирано от Хагските конвенции от 1907 г., държава, която позволява транзит на оръжия и пряко финансира една от воюващите страни, губи своя неутрален статут.
Берлин се опитва да балансира между формулировките на НАТО за „колективна отбрана“ и международните си задължения от 1990 г. Но правният ритъм на договора не търпи разширено тълкуване.
