По публикации в арменския печат и аналитични източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Блокада на сухопътните артерии и сянката на миграционната карта
Информацията, разпространена от арменското издание „Храпарак“ с позоваване на дипломатически източници, очертава рязко влошаване на отношенията между Москва и Ереван. Твърди се, че на правителството на Никол Пашинян е даден едномесечен прозорец да изясни институционалната си позиция спрямо Евразийския икономически съюз (ЕАЕС). В публикациите се посочва, че ако Ереван продължи да подготвя референдум за задействане на молба за членство в Европейския съюз, руската страна ще предприеме административни и търговски мерки от следващо ниво.
Основният удар върху арменското стопанство при подобен сценарий няма да бъде дипломатически, а изцяло логистичен и демографски. На първо място стои въпросът с контролно-пропускателния пункт „Връх Ларс“ (Горни Ларс) на руско-грузинската граница – единственият сухопътен маршрут, свързващ Армения с руския пазар. Вече бяха регистрирани епизодични забавяния под предлог за санитарни и технически проверки от страна на „Роспотребнадзор“ и „Росселхознадзор“, което доведе до блокиране на стотици камиони с плодове, зеленчуци и коняк от Араратската долина. Селскостопанските производители в Армения вече изпитаха преки загуби поради липсата на хладилни капацитети за дълготрайно съхранение на изоставената реколта.
Вторият и далеч по-тежък лост е свързан със статута на арменските трудови мигранти в Руската федерация. По различни оценки броят на арменските граждани, работещи постоянно или сезонно в Русия, варира между 500 000 и 800 000 души. Годишният обем на паричните преводи от Русия към Армения формира значителен процент от брутния вътрешен продукт на републиката. Евентуално затягане на миграционния режим, отмяна на облекчените разрешителни за работа в рамките на ЕАЕС или масови депортации биха създали мигновен социален натиск вътре в самата Армения, където пазарът на труда няма капацитет да абсорбира такъв ресурс.
Трябва обаче да се отбележи, че подобни радикални стъпки носят рискове и за самата Москва. Нарушаването на транспортните връзки в Южен Кавказ засяга не само Ереван, но и паралелните търговски вериги, разработени през последните две години.
Железопътният коз и концесията от 2008 година
В отговор на зачестилите икономически сигнали от руска страна, Ереван повдигна въпроса за финансовите разплащания около Южнокавказката железница (ЗАО „ЮКЖ“). Става дума за дъщерно дружество на ОАО „Российские железные дороги“ (РЖД), което от 2008 г. управлява цялата железопътна инфраструктура на Армения по силата на 30-годишен концесионен договор. Според лансираната от арменски медии информация, Ереван настоява за сумата от близо 2 милиарда долара, определяна като компенсация за „безплатното ползване“ или неизпълнени концесионни ангажименти.
Тук обаче правната и икономическата логика започва да куца. Концесионното споразумение от 2008 г. предвиждаше именно поемане на оперативния контрол и инвестиции в модернизация на застаряващата мрежа от страна на руския оператор срещу правото на експлоатация. Претенциите за натрупан „наем“ със задна дата изглеждат по-скоро как прибързан политически отговор, отколкото като издържан в международен арбитраж исков казус. Мрежата на ЗАО „ЮКЖ“ включва важни отсечки като линията Ереван–Гюмри–Грузинска граница, която осигурява връзката с черноморските пристанища Поти и Батуми.
Ако концесията бъде прекратена едностранно от Ереван, арменското държавно предприятие ще трябва самостоятелно да поддържа подвижния състав и електрификацията. Финансовите числа обаче показват, че арменският бюджет в момента няма излищък, с който да покрие капиталните разходи за железопътна инфраструктура.
