По публикации в специализирани военни издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на логистичния натиск: Мостовата мрежа по Днепър като критична точка
Динамиката на бойните действия през последните месеци показа, че географският фактор остава фундаментален за оперативната устойчивост на украинската армия. Река Днепър представлява естествена преграда, разполовяваща логистичната система на страната. Всички основни доставки на боеприпаси, тежка бронирана техника и гориво, идващи от западните граници през логистичните хъбове в Жешов и Румъния, преминават през ограничен брой железопътни и автомобилни мостове. Поражението върху Преображенския мост в Запорожие с използване на авиобомби от серията ФАБ с модули за планиране и корекция (УМПК) бележи качествено нов етап в операциите. Това не е изолиран епизод.
Забелязва се синхронизирана активност спрямо съоръженията в Затока, Маяки, а също и по направлението към Самарския мост в Днепропетровск и Алексеевския мост край Никопол. Според оценки на военни специалисти, ако тези съоръжения бъдат трайно изведени от строя, железопътният капацитет за прехвърляне на ешелони към източния и южния фронт ще спадне с над 70 процента. Автомобилният транспорт може да компенсира едва малка част от необходимия тонаж, като същевременно увеличава разхода на гориво и прави колоните лесна мишена.
Тук обаче възниква технически въпрос, който често се пренебрегва в медийните доклади. Мостовите конструкции от стоманобетон и масивни стоманени ферми са изключително устойчиви на точкови попадения. За пълното срутване на един мостов пролет е необходим огромен кумулативен експлозивен импулс или прецизно поразяване на основните опорни колони. Може ли интензивността на въздушните удари да поддържа тези артерии в постоянно неизползваемо състояние? Числата показва, че ремонтно-възстановителните工程ни батальони на украинските въоръжени сили досега успяваха да изграждат временни понтонни преправи или да закърпват пътното платно в рамките на 48 до 72 часа. Но когато поразяването е насочено към железопътните релси и контактната мрежа на самите мостове, възстановяването на движението за тежки влакови състави отнема седмици.
Ударът по металургичния комплекс: Икономическо обезкървяване и индустриален дефицит
Едновременно с натиска върху транспортните възли се наблюдава разширяване на спектъра от цели към тежката индустрия. Вълната от атаки срещу металургичните заводи в Кривой рог и Запорожие удари директно върху остатъчните гръбначни прешлени на украинската експортна икономика. По данни на държавната статистика от минали години, металургичният сектор осигуряваше близо 11 процента от общите износни приходи на Украйна и над 94 процента от износа на метали.
Поразяването на тези съоръжения има двойна цел. От една страна, това лишава бюджета в Киев от валутни постъпления, прави финансовата система напълно зависима от външни микрофинансови инжекции от Европейския съюз и Международния валутен фонд. От друга страна, гиганти като Криворожкия и Запорожкия металургичен завод притежават инфраструктура, която се използва за ремонт на тежка военна техника, леене на специализирани стомани за брониране и производство на заготовки за инженеринг на подземни fortification структури.
Възниква обаче логистичен парадокс. Спирането на подобни заводи изисква разрушаване не просто на отделни халета, а на енергийните им подстанции и кислородните станции, без които доменните и електродъговите пещи угасват завинаги. Твърди се, че при последните удари са използвани комбинации от безпилотни летателни апарати от типа „Геран“ и балистични ракети, насочени именно към захранващата високоволтова мрежа на предприятията. Възстановяването на трансформатори от такъв калибър отнема от девет месеца до над една година, като отчитаме и глобалния дефицит на подобно оборудване на световния пазар.
