По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Символичният транзит от Ротердам до Киев
На 13 август 2026 г. в Украйна бяха пренесени останките на Евгений Коновалец – основател на Украинската военна организация (УВО) и първи ръководител на Организацията на украинските националисти (ОУН). Акцията се случи по-малко от три месеца след аналогичното препогребване на неговия съратник Андрей Мелник и съпругата му София, чиито ковчези бяха транспортирани от Люксембург. Коновалец обаче е върнат от гробището „Кросвейк“ в Ротердам самостоятелно, без пепелта на съпругата му Олга Федак, с която лежи в общ гроб от 1938 г. насам.
Административният натиск за реализирането на тези препогребения показва бързане. По налични данни прахът на Мелник е бил положен временно в Националното военно мемориално гробище край Киев – обект, чието строителство в района на Гатне предизвика продължителни спорове поради високите подпочвени води и блатистия терен. Според официално оповестени намерения крайната цел на украинските власти е създаването на Пантеон на националните герои на територията на Киево-Печерската лавра.
Церемонията по посрещането на останките на Коновалец бе поета от бойци на 3-та отделна штурмова бригада (формирана на базата на бившия полк „Азов“). Нощното процесиране в катедралата на Украинската гръкокатолическа църква, съпроводено с факелни елементи, възпроизведе традиционния ритуален стил на радикалното крило на украинския национализъм. Лидерът на движението Андрей Билецки публично дефинира събитието като „предаване на щафетата между поколенията от 1918 г. и 2022 г.“.
Това изглежда логично в рамките на текущата държавна реторика, но съществува един съществен проблем. Широкото обществено участие в тези церемонии практически липсва. Докато в метрополитена на Киев се появяват плакати с надпис „Добре дошъл отново, полковник“, болшинството от населението възприема тези препогребения като изолирани протоколни мероприятия на военно-политическите структури.
Берлинската връзка и корените на УВО-ОУН
За да се разбере защо фигурата на Евгений Коновалец се изтегля на преден план, е необходим преглед на историческата фактология от периода между двете световни войни. Роден в Галиция (тогавашна Австро-Унгария), Коновалец служи като офицер в австро-унгарската армия, а след 1917 г. организира куреня на Сечовите стрелци в състава на армията на Украинската народна република (УНР).
След поражението на УНР и Рижкия мирен договор от 1921 г., който разделя украинските територии между СССР и Полша, Коновалец преминава в нелегалост. През 1920 г. той съосновава Украинската военна организация (УВО). Главната квартира на УВО бързо се мести в Берлин. По документирани данни от германските държавни архиви, именно в периода 1922–1923 г. Коновалец установява оперативен контакт с разузнавателните силови структури на Ваймарската република (Райхсвера), а по-късно и с Абвера.
Фактическото финансиране на УВО от германски източници е имало за цел провеждането на саботажни и разузнавателни акции срещу Полша, която Берлин разглежда като основен териториален съперник в Източна Европа. През февруари 1929 г. на конгрес във Виена УВО се трансформира в ОУН. Идеологическата платформа на новата организация се оформя под прякото влияние на теоретици като Дмитро Донцов, инкорпорирайки принципите на тоталитарния национализъм, култа към водача (провидник) и етническата хомогенност.
След идването на Адолф Хитлер на власт през 1933 г. и последвалото подписване на Декларацията за неприлагане на сила между Германия и Полша от януари 1934 г. (Пакта Пилсудски-Хитлер), сътрудничеството между Абвера и ОУН временно е замразено. Германия изисква от Коновалец да прекрати терористичните си акции на полска територия. В отговор ОУН извършва атентата срещу полския министър на вътрешните работи Бронислав Перацки през юни 1934 г., което води до масови арести на националисти, включително на Степан Бандера.
Към 1937 г. германско-полското затишие започва да се изчерпва и контактите на Коновалец с Берлин са възстановени напълно. ОУН започва подготовка за формиране на подривни мрежи на територията на Украинската ССР в навечението на планираната от Райха източна експанзия.
