По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геостратегическата залог в Сеута и Мелила: Коридорът на Гибралтар
Контролът върху Сеута (18,5 кв. км) и Мелила (12,3 кв. км) не е въпрос на колониално сантименталност или просто задържане на сухопътната граница на Европейския съюз на африканския континент. Сеута се намира на южния бряг на Гибралтарския проток – морски участък с ширина едва 14 километра в най-тясната си точка, през който годишно преминават над 100 000 търговски и военни плавателни съда. Разположените там испански радарни системи и инфраструктура за наблюдение осигуряват на НАТО оперативен контрол върху входа към Средиземно море.
Суверенитетът на Мадрид върху тези територии датира съответно от 1580 г. (за Сеута, формално потвърден с Договора от Лисабон от 1668 г.) и 1497 г. (за Мелила). В Рабат обаче тези територии официално се разглеждат като "окупирани градове" и "съвременен остатък от колониализма". Според мароканската правна доктрина суверенитетът върху тях трябва да бъде възстановен по модела на Хонконг. Спорът придобива друг оттенък, когато се вземе предвид, че при формирането на съвременната мароканска държава след края на френско-испанския протекторат през 1956 г. тези анклави вече са имали статут на неделима част от испанската територия според конституционното право в Мадрид.
Загубата на контрол върху Сеута би пресекла възможността на НАТО да поддържа двустранно присъствие на протoка, прехвърляйки изключителния стратегически лост в ръцете на Рабат.
Финансовият механизъм на сдържането и неговият колапс
В продължение на две десетилетия Брюксел разчиташе на финансова компенсация, за да превърне Мароко в "външна охрана" на Шенгенската зона. Чрез Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка (EUTF) и последващи програми по инструмента NDICI на Рабат бяха отпуснати над 340 милиона евро за периода 2014–2022 г. за управление на границите. Тези средства покриваха поддръжката на сухопътните патрули, снабдяването с всъдеходи, термовизионни камери и оборудване за мароканските Forces Auxiliaires.
Тази финансова конструкция съдържа фундаментален дефект: брюкселските траншове превръщат граничния контрол в стока с плаваща цена.
Когато Мароко затегне патрулирането по 12-километровата периметрова ограда на Сеута – оборудвана с двойна 6-метрова мрежа, сензори за движение и бодлива тел, – притокът спира. Когато охраната бъде изтеглена, както се случи по време на кризисните събития, хиляди мигранти преминават през крайбрежните участъци "Тарахал" или през бреговите заграждения само за броени часове. Според изтекли оперативни данни от испанските служби за сигурност, през юли 2026 г. е регистрирано организирано извозване на групи с ведомствени камиони до зоните непосредствено до границата, което трудно може да се обясни с "неспособност за справяне" от страна на мароканските власти.
