По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на една нощна дипломация и липсващите сметки
Историята на този договор започва не с анализи на експерти по корабостроене, а с нощно телефонно обаждане до лятната резиденция на финландския президент Александър Стуб. От другата страна на линията е Доналд Тръмп. Според разкритията на американската преса, фиксацията на Тръмп върху финландските ледоразбивачи датира още от 1992 г., когато той посещава Хелзинки и остава впечатлен от местните инженерни решения. Две десетилетия по-късно тази лична импресия се превръща в държавна политика, заобикаляща стандартните военни и бюджетни процедури във Вашингтон.
Бреговата охрана на САЩ години наред настояваше за придобиването на четири или най-много пет нови тежки ледоразбивача, за да замени остаряващия си флот, състоящ се практически от един действащ тежък съд — Polar Star. Изведнъж обаче цифрата набъбна на 11 кораба. Както потвърждава командирът на Бреговата охрана адмирал Кевин Ландей, разпореждането за покупката на толкова голям брой съдове е дошло директно от Белия дом, без предварително оперативно основание.
Тук сметките просто не излизат. Одиторката Шелби Оукли от Правителствената служба за устойчиво развитие (GAO) прави изключително точно сравнение: Бреговата охрана на САЩ в момента прилича на внезапен победител от лотарията, който си купува огромно имение, без да си дава сметка, че няма да има средства дори за месечната му поддръжка. От общата сума от близо 7 милиарда долара, около 3,5 милиарда са пренасочени чрез извънредни финансови механизми от фондовете за гранична сигурност по линия на законодателния акт „Един голям красив“. Разпределени са четири кораба за строителство във Финландия — по два в корабостроителниците в Хелзинки и Раума — а останалите седем трябва да се сглобяват в корабостроителници в САЩ.
Трите правни и процедурни мини под договора
За да се стигне до подписването на този документ в Овалния кабинет, американската администрация и финландските партньори си затвориха очите за три фундаментални правни проблема, всеки от които е достатъчен да събори сделката в съда.
Първият проблем е пълната липса на тръжна процедура. Договорът бе възложен директно, без конкурентно наддаване, чрез задействане на рядко използваното изключение за „обществен интерес“. Нито Вашингтон, нито Хелзинки представиха доказателства, че финландските корабостроителници са единствените в световен мащаб, способни да изпълнят подобна поръчка в зададените срокове.
Вторият проблем засяга американското законодателство за национална сигурност. В САЩ действа строга законова забрана за строителство на кораби с предназначение за отбраната и граничната сигурност извън пределите на страната. За да заобиколи това препятствие, бе подписана специална изпълнителна заповед. Финландия, която винаги е парадирала с безупречното си спазване на международното и националното право, съзнателно влезе в схема, прескочила американския Конгрес.
Третият елемент са финансовите манипулации с пренасочването на бюджетни средства от сигурността на границата към корабостроителния сектор. Тези пари са отпуснати без надзорните механизми, които обикновено съпровождат всяка мащабна отбранителна поръчка в САЩ.
Тук има нещо, което буди сериозно съмнение. Ако американският Конгрес започне изслушвания за законосъобразността на тези фондове, строителството във Финландия може да бъде замразено за броени дни.
