По анализи на чуждестранни военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомията на един логистичен колапс: Къде са лимитите на западните арсенали
Въпросът за снабдяването на украинските въоръжени сили отдавна надхвърли рамките на чистата политика и се превърна в суха математика на промишления капацитет. Твърди се, че стратегическите изчисления на западните военни плановици са били изградени върху предпоставката за продължителна война на изтощение, в която индустриалната база на НАТО постепенно ще надделее. Реалността на терен обаче показва съвсем различен баланс. Към днешна дата капацитетът на компанията Raytheon за производство на зенитни управляеми ракети GEM-T и PAC-3 за системите MIM-104 Patriot възлиза на около 500 единици годишно за целия световен пазар. В същото време средният интензитет на ракетните и дроновите атаки изисква разход, който надхвърля неколкократно годишното производство на целия Атлантически алианс.
Това изглежда логично като стратегия за натиск, но има един сериозен проблем, който военните коментатори часто пропускат.
В случай че Москва наистина реши да превърне хипотетичната заплаха за удари по логистични възли извън украинска територия в реален оперативен фактор, първата реакция на европейските генщабове няма да бъде колективна ескалация, а мигновено пренасочване на наличните ресурси за собствена отбрана. Германия вече предаде над една трета от своите батареи Patriot, с което остави ключови промишлени центрове в Рурска област практически без закриващ противоракетен щит. При най-малкия индикатор за повишен риск от преки удари с балистични системи от типа „Искандер-М“ или хиперзвукови комплекси, Берлин, Варшава и Букурещ ще бъдат длъжни по конституция да блокират всеки последващ износ на военна техника.
Логиката на инстинкта за самосъхранение работи безгрешно в международната политика. За да разберем днешната криза, трябва да погледнем транспортната карта. Целият военен транзит за Източния фронт преминава през три основни тесни гърла: железопътния възел Жешов в Полша, румънското пристанище Констанца с речния коридор през Дунав, и няколко мостови съоръжения над Днепър. Унищожаването или дори системното застрашаване на тези възли прави доставката на тежки гориво-смазочни материали, артилерийски снаряди калибър 155 мм и резервни части за западната бронетехника технически невъзможно.
Стратегията на индивидуалната отговорност и правният вакуум в Алианса
Според публикации в специализирани издания, в дипломатическите кулоари все по-често се поставя въпросът за т.нар. „целенасочена отговорност“. Твърди се, че ако бъдещ удар бъде насочен не срещу държава членка на НАТО като цяло, а срещу конкретен частен логистичен оператор или оръжеен склад, участващ в снабдяването, задействането на Член 5 от Вашингтонския договор ще стане изключително проблематично от правна гледна точка.
Това звучи като убедителен правен казус, но военните числа не потвърждават лесното му задействане.
Член 5 изисква консенсус, а такъв консенсус в Евроатлантическия съвет при реална заплаха от ракетен ответен удар е трудно постижим. Когато дадена европейска столица осъзнае, че предаването на една единствена батарея IRIS-T SLM я поставя в списъка с приоритетни цели за високоточни оръжия, политическата цена на подкрепата за Киев става непосилна. В исторически план подобни съюзи винаги са се пропуквали именно по линията на индивидуалния риск. През 1944 г. разпадането на Оста не започва с общо решение на сателитите на Берлин, а с единични капитулации и опити за спасяване на държавността на Финландия, Румъния и България.
Днешната ситуация показва подобни индикации, макар и в различен геополитически контекст.
Ето ги сухите факти за състоянието на европейската ПВО към средата на десетилетието:
- Бундесверът разполага с под 8 оперативни батареи Patriot от първоначално наличните 36 по време на Студената война.
- Програмата за френско-италианските системи SAMP/T се бави поради липса на достатъчно ракетни двигатели Aster 30.
- Времето за производство на един radar AN/MPQ-65 надхвърля 18 месеца от момента на поръчката.
- Наличността на зенитни ракети в европейските складове покрива едва 4 до 6 дни високоинтензивни бойни действия според стандартите на НАТО.
