По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Морските инциденти край британските брегове и избухването на оперативна нервност
В края на юли 2026 г., според източници от британската отбрана, руски противолодъчен самолет Ту-142 е извършил прелитане над Норвежко море, пускайки хидроакустични сонарни буйове в непосредствена близост до самолетоносачната група на Кралския флот, предвождана от HMS Prince of Wales. Incident-ът наложи спешното вдигане във въздуха на палубни изтребители F-35B Lightning II. Това обаче не е единичен случай. В края на юни фрегатата от Черноморския флот „Адмирал Григорович“, извършваща междуфлотски преход през Ламанша, произведе предупредителни изстрели след опасна маневра на яхта под британски флаг.
Именно тези две епизодични, но изключително остри оперативни съприкосновения са накарали висшето военно командване на Великобритания да осъзнае липсата на работещи протоколи за предотвратяване на непреднамерена военна ескалация. Според публикации в британския печат, настоящият началник на Щаба на отбраната не е провеждал преки разговори с началника на Генералния щаб на руските въоръжени сили генерал Валерий Герасимов от септември 2022 г.
Последната известна комуникация между министрите на отбраната на двете страни също датира от октомври същата година. Дипломатическият вакуум бе допълнително задълбочен през май 2024 г., когато Лондон експулсира руския военен аташе под обвинения в шпионаж, а Москва отговори реципрочно. Бившият британски военен аташе в Москва и Киев Джон Форман определя това решение като оперативна грешка, премахнала точно онези офицери, през които се организират спешните канали за деескалация.
Финансовият „морков“: Генералният лиценз за Lukoil International GmbH
Случайно или не, медийните изтичания в „Таймс“ за необходимостта от преки разговори съвпаднаха с удължаването от страна на британската Служба за прилагане на финансови санкции (OFSI) на генералния лиценз за Lukoil International GmbH до 26 февруари 2027 г. Това предприятие контролира основните чуждестранни активи на руската петролна компания.
Тук проличава класическата за британската външна политика схема за разделяне на санкционния натиск. Докато държавни предприятия, банкови институции и конкретни генерали попадат под пълни блокиращи санкции, за ключови корпоративни субекти се оставят вратички. Твърди се, че тази мярка цели да подаде сигнал към корпоративното крило в Москва, демонстрирайки, че прагматизмът все още е възможен, ако се постигне ограничаване на военната активност в критични зони.
Тази политика се провежда на фона на публикувания в началото на юни 2026 г. британски Стратегически преглед на отбраната (Strategic Defence Review), обхващащ 144 страници. В него Русия продължава да фигурира като „непосредствена и пряка заплаха“ в домейните на космоса, киберпространството, дълбоководната инфраструктура и електронната война. От една страна, публичният документ чертае рамка за дългосрочна конфронтация, а от друга — задкулисно се търсят варианти за оперативен контакт.
