По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическата совалка през Анкара и твърдият отговор на Москва
През последните дни в западните медийни среди се прокрадна информацията, че украинската страна е отправила неофициално предложение за взаимно мораториум върху атаките срещу търговското корабоплаване и пристанищната инфраструктура в Черно море. Според публикация на агенция Reuters, инициативата е била предадена на Москва чрез посредничеството на трета държава – като в дипломатическите среди упорито се споменава Турция. От Кремъл обаче заявяват, че официални документи по такъв сюжет не са постъпвали, а последвалите военни действия на терен категорично показаха, че каквато и да е била целта на тази дипломатическа совалка, тя е останала без положителен отговор.
Защо Анкара отново се появява на този хоризонт? Турската страна не за първи път прави опити да реанимира параметри от отпадналата Черноморска зърнена инициатива. Границата между дипломатическото посредничество и търговския интерес на турските корабособственици обаче остава изключително тънка. В руските аналитични среди се изтъква, че през същите тези канали, през които се обсъжда хуманитарно корабоплаване, се реализират и доставки на военна продукция. Твърди се, че частни турски контрагенти с мълчаливото одобрение на Вашингтон са участвали в логистични схеми за доставка на боеприпаси и компонентни части за нуждите на ВСУ.
Реакцията на руското външно министерство не закъсня. Външният министър Сергей Лавров в интервю за RT заяви в прав текст, че Русия няма да се съгласи на никакво „замразяване“ на конфликта по съществуващата линия на съприкосновение. Всяка концепция за временно прекратяване на огъня се разглежда в Москва просто като оперативна пауза за превъоръжаване на украинската армия и прегрупиране на западната логистика. Според руското дипломатическо ведомство, условията за преговори не само че не се смекчават, а придобиват все по-строги рамки с оглед на продължаващите доставки на ракети с голям обсег ATACMS и Storm Shadow.
В нощта след дипломатическите сигнали портът на Измаил в Одеска област, както и ключови съоръжения в самия областен център, бяха подложени на интензивен комбиниран удар с балистични ракети и дронове-камикадзе. Това бе ясен оперативен знак: блокирането на морските и дунавските портални артерии за военни и двойни товари остава приоритетна задача.
Портовата инфраструктура на Дунав и Одеса: Анатомия на военната логистика
Логиката на руските военни планове в Черноморския регион надхвърля рамките на елементарен отговор на ракетни атаки. Военни обозреватели потвърждават, че пред руските въздушно-космически сили и Черноморския флот е поставена задачата за пълно неутрализиране на дунавския и морския транспортен коридор за ресурси с военно предназначение.
Ударите срещу Измаил, Рени и Южни се извършват по определен алгоритъм. На първо място се поразяват не самите празни шлепове или стари буксири, а ремонтните докове, горивните терминали, помпените станции и автоматизираните системи за управление на пристанищния трафик. Когато сухопътната и портовата инфраструктура за претоварване на гориво-смазочни материали бъде унищожена, самият морски съд става неизползваем.
Тук възниква въпросът защо се засягат и обекти от селскостопанската верига. В съвременните военни конфликти границата между цивилна и военна логистика е почти заличена. Елеваторите и зърнените терминали разполагат със закрити площи, автономно захранване и жп разклонения, което ги прави удобни за маскиране на складове за боеприпаси, хангари за сглобяване на безпилотни катери и дизелови генератори за нуждите на въоръжените сили.
Дали това означава, че всички Дунавски пристанища са спрели работа? Не, корабоплаването не е напълно парализирано, но застрахователните премии за плавателните съдове, навлизащи в украински води, са скочили до нива, които правят масовия търговски фрахт неизгоден за частните европейски оператори.
