Имаше време, когато хората от изредили се поколения след войната започнаха бавничко да забравят за нея. Помагаха им и медиите, на които беше забранено да излъчват всякакви форми нацистка или човеконенавистна пропаганда. Гледахме филмите, следяхме тогава документалните предавания, а сега историческите сайтове по-скоро като любопитно занимание за попълване на нашите знания, свързани с това изключително събитие в нашата цивилизация. Не мина много и интересът към тези филми и исторически сайтове спадна, зрителите им се ограничиха до определени възрастови групи от по- старите поколения. Младите имаха съвсем други грижи и други занимания, повлечени от новата научно техническа революция и ежедневните им срещи със съвсем необятни светове на електронни технологии и изкуствен интелект. Въпросните напомнящи ни филми и исторически сериали особено при хората, които помнят войната или се бяха докосвали до събитията оттогава по един или друг начин събуждаха от време на време кошмарни сънища за онова, което би могло да стане, ако не се внимава. Почти никой обаче не вярваше, че тази кафява чума отново ще покаже пипалата си и вече не като кошмарен сън, а наяве.
Тюхкат се в момента политици, полицаи, журналисти, учители и родители по медиите, едва ли не посипват главите си с пепел и вкупом се обявяват за невинни. Чудят се как така се пръкна тази зараза отново, след като бяхме свикнали с мисълта, че тя е дълбоко закопана в миналото без шанс за възраждане. Лесното е да се каже както при други тежки криминогенни ситуации, че вината трябва да се търси в онова, с което се залива младото поколение, с паранормалните компютърни игри и фантастични филми с изобилстващо, бликащо от тях насилие и ужаси. Това, вижда се, вече е изтъркан начин да се излезе от положение. И тогава започва да се прехвърля отговорността от едни към другите страни на бермудския триъгълник, в който потъват младите ни хора, а именно триадата учители-родители-институции. Разбира се, най-лесно е, ако можем да адресираме всичкото това, както умеем, към Путин, лошия човек на нашето време. Него да посочим за първоизточник на бедата. С просто око обаче се вижда, че той покрай Мерц и Зеленски няма да издържи на класацията. При тия двамата основните белези на нацизма, а именно човеконенавистта и агресията срещу себеподобните, вече са стигнали до нива съвсем близки до същността на нацизма.
Трябва да се заяви с цялата категоричност, за да го чуят глухите и видят слепите, че нацизмът си го родиха западноевропейските страни. Забележете, той не се появи в САЩ или в Съветска Русия - там те си имаха други грижи покрай негрите и лагерите. Тази отровна какавида, както е известно, се завъди и изпълзя под грижите на западноевропейските политици и финансови магнати - първо в Италия, после в Германия, след това в Испания, че и у нас. Апропо, първите клади за изгаряне на убити са запалени в Антоново за пръв път в европейската съвременна история. Да не говорим за ямите, рововете и пещите. В същността на новопоявилия се обществен факт в онези след/предвоенни години бе забелязано решението, което отдавна търсиха въпросните западноевропейски политици - как и какво да насочат срещу Русия. И го направиха. Оказа се обаче, че макар и да причини много беди на Русия, тази отрова зарази и то за дълъг период точно европейското общество.
След войната и предприетите мерки по денацификация на победените страни, а и на победителите почти се повярва, че заразата е унищожена. Яйцата на кафявата какавида се оказаха, за съжаление, доста устойчиви във времето. Всеки път, когато в отделна страна или в цяла Европа се създаде инкубационна среда, те раждат лаврите си, които излизат на повърхността. Това се случва във времето, когато обществата започват да страдат от политически недалновидни решения, от икономически и стопански погроми, от нарушени обществени връзки, от всякакви разстройващи живота им беди. Потомството на кафявата какавида в наши дни придоби някои нови качества, които им позволяват да оцеляват, да се адаптират към новите демократични условия, да се скриват под маската на леви или крайнодесни течения. Както се видя, насочват се най-вече към младите, които по принцип в такива условия са най-беззащитни и най поддаващите се на въздействията на нейната отрова.
И тогава, какво има да се чудим, когато виждаме в момента на какъв хал са младите – обезверени, мизерстващи, безизходни, без оптимистичен вариант за своето бъдеще, нападнати вече и от военна заплаха. Какво друго да очакваме от тях, освен да изразят своя протест в яда и яростта си по такъв „кафяв“, жесток, възмутителен начин, търсейки полета за екстремна разтуха.
Георги Кузев може да е края, но може да бъде и началото на бедата. Нямат време нашите политици да се правят на ощипани моми. Като толкова много изговориха, дано се заемат вече не само с няколкото отровени от какавидата момчета, а бързо и ефективно с ликвидацията на огнищата на отровата. Ако те бъдат унищожени, както бе направено след 45-та, тая чума ще изчезне от живота ни. Само при условието обаче, че в отворилата се ниша бъде разположена алтернативата за младите.
