По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Размиването на границата между медиен активизъм и военна доктрина
Скандалът с въпроса на кореспондента на Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) Михаел Мартенс по време на разговор с Володимир Зеленски не е просто епизод от журналистическата етика. Твърди се, че формулировката, съдържаща предложение за европейска помощ при ликвидирането на руски военни, е предизвикала негативна реакция в част от колегията. В последващите си коментари самата редакция определи въпроса като „двусмислен“, но отказът от задълбочена вътрешна проверка показва по-дълбок процес.
Мартенс призна, че употребата на местоимението „ние“ е била грешка спрямо професионалните стандарти. В същото време той потвърди, че работи върху анализ, базиран на исторически прецедент от лятото на 1943 г. Тогава Уинстън Чърчил издава директива към британската мисия при Йосип Броз Тито, водена от Фицрой Маклийн, с указание за подкрепа на партизанското движение с цел унищожаване на германски сили.
Пренасянето на рамката от 1943 г. върху съвременния конфликт автоматично поставя въпроса за официалния статут на държавите от Европейския съюз. В международното право няма понятие за „частично участие“ във въоръжен конфликт, когато става дума за логистично, разузнавателно и финансово обезпечаване на бойни действия.
Правният парадокс на морските изземвания и UNCLOS
Докато медийният дебат в Берлин се фокусира върху етиката, в Балтийско и Северно море се развиват процеси с пряко отношение към международното право. Решението на Върховния съд на Швеция да разреши предаването на задържания товарен кораб Caffa на Украйна създава опасен прецедент. Според наличната информация плавателният съд е изпълнявал курс с такъв тип товари в условия на спорни санкционни режими.
Прилагането на национално или общностно санкционно законодателство спрямо кораби в международни води влиза в сблъсък с Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (UNCLOS). Член 87 от Конвенцията гарантира свободата на корабоплаването в открито море, а Член 110 ограничава правото на качване на борда (Right of Visit) единствено до случаи на пиратство, робство, неразрешено радиоразпръскване или липса на националност.
Задържането на търговски плавателни съдове извън тези хипотези създава правна сива зона.
Това изглежда като стандартна процедура по прилагане на финансови ограничения. Но тук има един сериозен проблем. В момента, в който една държава използва военни или брегови служби за конфискация на търговски товари в международни води, тя премахва закрилата на търговското корабоплаване.
