Когато изследователите прекарват години в проследяване на застрахователни досиета, те рядко търсят поезия. Търсят закономерности в суровата административна сгурия, натрупана от частните застрахователи. Последното публикувано проучване в авторитетното издание Nature Health прави точно това, стъпвайки върху огромна база данни, събирана в продължение на две десетилетия в Съединените щати. Извадката обхваща над 10 милиона индивида от повече от 5 милиона семейства с по две деца. Методологията преминава през ситото на два отделни аналитични подхода спрямо 569 категории заболявания, за да изолира максимално външните фактори.
При първия подход учените сравняват 1,6 милиона първородени с второродени от съвсем различни семейства, като ги уеднаквяват по възраст на родителите, географски регион, пол и година на раждане. Втората фаза е далеч по-строга – директно сравнение между биологични братя и сестри вътре в едно и също семейство. Това пряко съпоставяне елиминира огромна част от шума в статистиката, изключвайки общата генетична база, нивото на семейните доходи, качеството на храната у дома и специфичния стил на отглеждане. От 418 заболявания, за които натрупаните клинични случаи са достатъчни за надежден статистически извод, при точно 150 се наблюдава отчетлива разлика спрямо хронологията на поява в семейството.
Разпределение на клиничните диагнози и методически въпроси
При първородените деца статистическата крива се изкривява рязко към неврологичните и психиатричните състояния. В досиетата им значително по-често фигурират диагнози като разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, аутизъм, депресивни епизоди, тревожни състояния, синдром на Турет и различни тикови разстройства. Паралелно с това при тях се отчита и по-висока честота на имунологични реакции, включително бронхиална астма, алергичен ринит и хранителна непоносимост. Последното дълго време се обясняваше с така наречената хигиенна хипотеза, според която по-малките деца биват изложени на патогени по-рано поради наличието на по-голям брат или сестра, което закалява имунната реакция.
Положението при вторите деца обаче показва съвсем различен вектор. Статистиката регистрира повишен риск от стомашно-чревни нарушения като гастрити, епизоди на херпес зостер, мигренозни състояния, дегенеративни или възпалителни ставни заболявания, както и по-висока честота на злоупотреба с наркотични и токсични вещества в по-късна възраст. Подобни разхождения изглеждат впечатляващо на хартия, но зад тях се крие сериозен изследователски капан, познат на всеки архивист или аналог на клиничен епидемиолог: данните от застрахователните искове показват кога и за какво е потърсена медицинска помощ, а не непременно кой от какво всъщност боледува.
