Факторът на родителския надзор и средата
Изключително важен детайл, който авторите на изследването подчертават, е субективният елемент в първичната диагностика. Първото дете в едно семейство е обект на непрекъснато, понякога обсесивно наблюдение от страна на неопитните родители. Всяко отклонение в поведението, всяка тревожност или тиков сигнал се документират бързо при детски невролог или психолог. При второто дете прагът на родителска чувствителност е значително по-висок, а времето за реакция – ограничено. Поради тази причина високата честота на психични диагнози при първородените може да се окаже просто продукт на ранно откриване и по-висока бдителност, а не на патологична биологична предразположеност.
От друга страна, повишените поведенчески рискове и ранното посягане към психоактивни вещества при вторите деца логично се свързват с по-ранния им достъп до социалната среда и средите на по-възрастните чрез техните батковци и кака. Данните изискват трезва интерпретация, защото разликите в абсолютния риск за всяко отделно дете са минимални. Това са математически корелации в огромни епидемиологични масиви, а не фундаментален биологичен детерминизъм. Човешкото здраве остава сложна сума от микробиом, плодовитост, геология на региона, вътрематочни процеси и социо-икономически натиск, които трудно се вкарват в елементарни схеми. Всички подобни анализи на епидемиологични масиви само очертават контурите на проблема, без да дават окончателни присъди.
