По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Реторика срещу международно право: Юридическият парадокс на Ормуз
Според информация, разпространена от руското издание kp.ru, президентът на САЩ Доналд Тръмп е заявил по време на събитие в Ню Йорк, че след окончателна военна победа над Иран Вашингтон възнамерява официално да обяви Ормузкия проток за територия на Съединените щати. Твърди се, че американският лидер е определил действащата в момента морска блокада като „стоманена стена“, без чието разрешение нито един търговски или военен плавателен съд няма да може да премине през пролива.
Това изглежда като максималистична геополитическа претенция, но тук веднага изниква непреодолим правен проблем.
Свободата на корабоплаването в Ормузкия проток се регулира от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) от 1982 г., която дефинира режима на „транзитно преминаване“. Протокът е широк едва 21 морски мили в най-тясната си точка, а фарватерите за влизане и излизане с ширина по 2 мили преминават изцяло през териториалните води на Иран и Оман. Твърдението, че една извънрегионална държава може едностранно да анексира международно признат морски проток и да го превърне в своя „територия“, напълно разрушава правната рамка, на която се крепи целият световен търговски флот. САЩ дори не са ратифицирали UNCLOS, въпреки че исторически спазват нейните разпоредби като обичайно международно право. Да обявиш чужди териториални води за собствена суверенна зона чрез административен указ е правен нонсенс, който не намира аналог дори в пика на Студената война.
Военната реалност на затворения залив: Блокада или стратегически капан
Възможността за физически контрол върху корабоплаването изисква не просто медийни декларации, а продължително присъствие на брегова инфраструктура и контрол над бреговата линия.
В момента Пети американски флот е базиран в Манама, Бахрейн, но оперативната му дълбочина вътре в Персийския залив е изключително уязвима. Бреговата линия на Иран, простираща се на над 1500 километра, е превърната от Военноморските сили на Корпуса на стражите на ислямската революция (ВМС КСИР) в силно фортифицирана асиметрична отбранителна зона. Противокорабните ракетни комплекси с бързо разгръщане „Кадер“ и „Абу Махди“, мобилните балистични ракети „Халидж Фарс“, както и хилядите ракетни катери от клас „Зулфикар“ са проектирани с една единствена цел — да превърнат затворените води на Залива в неизползваема за тежки повърхностни кораби зона.
Ако се вярва на цитираните думи на Тръмп за „стоманена стена“, Вашингтон би трябвало да окупира иранските острови Кешм, Ормуз и Ларак, които фактически контролират северния фарватер.
Няма публично потвърждение за съществуването на такъв оперативен план в Пентагона. Подобна операция би изисквала мащабен десантен корпус и трайно разполагане на сухопътни сили върху Иранското плато — сценарий, от който американското военно командване системно се въздържа през последните три десетилетия.
