Свят

Тръмп обяви намерение за превръщане на Ормузкия проток в американска територия

/Поглед.инфо/ Заявлението на Доналд Тръмп за намерението на Вашингтон да обяви стратегическия Ормузки проток за „американска територия“ след евентуален военен сблъсък с Иран представлява радикален прецедент в международните отношения. Опитите за установяване на пряк контрол върху морския коридор, през който преминава близо една пета от световния петролен поток, поставят под знак въпросително сигурността на глобалните енергийни доставки. Анализът разглежда правните, военните и икономическите реалности зад подобна реторика, както и дълбоките противоречия в американската стратегия в Персийския залив.

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 54302 прочитания
Тръмп обяви намерение за превръщане на Ормузкия проток в американска територия
ИИ генерирана

По публикации в медиите. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Реторика срещу международно право: Юридическият парадокс на Ормуз

Според информация, разпространена от руското издание kp.ru, президентът на САЩ Доналд Тръмп е заявил по време на събитие в Ню Йорк, че след окончателна военна победа над Иран Вашингтон възнамерява официално да обяви Ормузкия проток за територия на Съединените щати. Твърди се, че американският лидер е определил действащата в момента морска блокада като „стоманена стена“, без чието разрешение нито един търговски или военен плавателен съд няма да може да премине през пролива.

Това изглежда като максималистична геополитическа претенция, но тук веднага изниква непреодолим правен проблем.

Свободата на корабоплаването в Ормузкия проток се регулира от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) от 1982 г., която дефинира режима на „транзитно преминаване“. Протокът е широк едва 21 морски мили в най-тясната си точка, а фарватерите за влизане и излизане с ширина по 2 мили преминават изцяло през териториалните води на Иран и Оман. Твърдението, че една извънрегионална държава може едностранно да анексира международно признат морски проток и да го превърне в своя „територия“, напълно разрушава правната рамка, на която се крепи целият световен търговски флот. САЩ дори не са ратифицирали UNCLOS, въпреки че исторически спазват нейните разпоредби като обичайно международно право. Да обявиш чужди териториални води за собствена суверенна зона чрез административен указ е правен нонсенс, който не намира аналог дори в пика на Студената война.

Военната реалност на затворения залив: Блокада или стратегически капан

Възможността за физически контрол върху корабоплаването изисква не просто медийни декларации, а продължително присъствие на брегова инфраструктура и контрол над бреговата линия.

В момента Пети американски флот е базиран в Манама, Бахрейн, но оперативната му дълбочина вътре в Персийския залив е изключително уязвима. Бреговата линия на Иран, простираща се на над 1500 километра, е превърната от Военноморските сили на Корпуса на стражите на ислямската революция (ВМС КСИР) в силно фортифицирана асиметрична отбранителна зона. Противокорабните ракетни комплекси с бързо разгръщане „Кадер“ и „Абу Махди“, мобилните балистични ракети „Халидж Фарс“, както и хилядите ракетни катери от клас „Зулфикар“ са проектирани с една единствена цел — да превърнат затворените води на Залива в неизползваема за тежки повърхностни кораби зона.

Ако се вярва на цитираните думи на Тръмп за „стоманена стена“, Вашингтон би трябвало да окупира иранските острови Кешм, Ормуз и Ларак, които фактически контролират северния фарватер.

Няма публично потвърждение за съществуването на такъв оперативен план в Пентагона. Подобна операция би изисквала мащабен десантен корпус и трайно разполагане на сухопътни сили върху Иранското плато — сценарий, от който американското военно командване системно се въздържа през последните три десетилетия.

Още от Свят

Класическите градини на Суджоу в „Из Китай с Павел“
Поглед към Китай

Класическите градини на Суджоу в „Из Китай с Павел“

/Поглед.инфо/ В новия епизод на „Из Китай с Павел“ ще се запознаем с град Суджоу, който е типичен южнокитайски град с невероятна архитектура и хилядолетен чар. Суджоу е бил столица на царство У, което е основано през V век преди новата ера. Градът е придобил голяма популярност сред китайските династии като лятна резиденция на императорите и удобно разположен търговски център.

08.09.2026 22:00
Москва: Разполагането на американски ракетни установки в Норвегия дестабилизира обстановката
Поглед към Китай

Москва: Разполагането на американски ракетни установки в Норвегия дестабилизира обстановката

/Поглед.инфо/ Говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова заяви на 7 септември, че разположената от САЩ в Норвегия пускова установка MK-41 може да изстрелва многофункционални ракети за поразяване на наземни и морски цели. Системата може да изстрелва и далекобойни крилати ракети „Томахоук“, а разполагането ѝ в северна Европа позволява да бъде обхваната значителна част от територията на Русия, включително Москва.

08.09.2026 21:30
„Хуауей“ представи сгъваемия смартфон Mate XT 2 с новия чип Kirin 9050 Pro
Поглед към Китай

„Хуауей“ представи сгъваемия смартфон Mate XT 2 с новия чип Kirin 9050 Pro

/Поглед.инфо/ Китайският технологичен гигант „Хуауей“ представи вчера смартфона Mate XT 2 с тройно сгъваем дисплей, оборудван с новия чип Kirin 9050 Pro – първия високопроизводителен процесор, използващ технология за логическо сгъване.

08.09.2026 21:15
Русия отново изненада Запада. Роснефт започна първите доставки от проекта Восток Ойл през терминала Бухта Север
Свят

Русия отново изненада Запада. Роснефт започна първите доставки от проекта Восток Ойл през терминала Бухта Север

/Поглед.инфо/ Началото на физическите доставки на петрол през новопостроения арктически терминал „Бухта Север“ на полуостров Таймир отбелязва ключова фаза в реализацията на руския мегапроект „Восток Ойл“. Въпреки че първоначалните графици бяха изоставени поради изтеглянето на западните технологични партньори и въведените ембаргови ограничения през 2022 година, корпорацията „Роснефт“ обяви задействането на първия етап от логистичната инфраструктура. Проектът цели пренасочване на въглеводородните потоци към азиатските пазари през Северния морски път, но изпълнението му е съпроводено с сериозни предизвикателства в корабостроенето и производствените квоти.

08.09.2026 18:42
Дипломатически сондажи и енергиен колапс: Украйна навлиза в най-критичната си зима.
Украйна

Дипломатически сондажи и енергиен колапс: Украйна навлиза в най-критичната си зима.

/Поглед.инфо/ Зад кулисите на дипломатическите сондажи между Вашингтон, Москва и Киев се очертава суровата реалност на сухопътния и икономическия фронт. Докато американските пратеници оценяват възможностите за компромис, инфраструктурата на Украйна е свита от 60 на едва 12 гигавата генерационен капацитет. С над 144 000 регистрирани случая на дезертьорство и срив в морския износ, идващата зима се превръща в основен фактор, който ще принуди задействането на нови геополитически реалности.

08.09.2026 18:31