Спектърът на изоставената хипотеза
Физическата наука има особена форма на институционална амнезия. Когато една теория се превърне в стандартен учебникарски канон, всички алтернативни модели биват изтласкани в периферията, превръщайки се в научно архивно гробище. Концепцията за етера — онова хипотетично, повсеместно вещество, което древноиндийските мислители наричат акаша, а физиците от XIX век смятат за задвижваща среда на електромагнитните вълни — бе избутана от сцената в момента, в който математиката на специалната теория на relativity предложи по-изчистено решение за празнотата.
Вместо да се търси механична среда за трептенията на светлината, физиката просто дефинира вакуума като квантово поле с векторни стойности. Изглеждаше, че с това дискусията е окончателно приключена. Експериментът на Майкелсън-Морли от 1887 година бе обявен за окончателната присъда над етерния вятър.
Вертикалното измерване и проектът Мон Тирей
Проблемът на класическите интерферометрични опити винаги е бил в гравитационната и пространствена симетрия. Повечето исторически опити — включително тези на Дейтън Милър от 20-те години на миналия век на връх Уилсън — са провеждани предимно в хоризонтална равнина на постоянна надморска височина. Група съвременни изследователи, работещи по проекта Мон Тирей, подхождат към проблема от съвсем друг ъгъл. Според разпространените от тях данни, фундаменталната грешка на предходните поколения е била предпоставката за хомогенност на средата.
Хипотезата на екипа се базира на предположението, че плътността на предполагаемата етерна среда варира градиентно във височина — колкото по-далеч от земната повърхност се намира измервателната aparатура, толкова по-плътна става тази субстанция, независимо от разреждането на атмосферния въздух. За целта те конструират преносима интерферометрична установка с висока степен на изолация от външни вибрации и термични разширения, способна да извършва вертикални измервания под висок вакуум на различни надморски височини.
Според публикуваните от екипа констатации, при увеличаване на височината се забелязва системна промяна в интерферентните пръстени и леко понижение в измерената скорост на светлинния лъч. Това твърдение веднага сблъсква изследователите с физическите реалности на експерименталната методология.
