По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Физиката на протока и границите на американския натиск
През тесния морски коридор от едва 21 морски мили в най-тясната му част между иранския бряг и оманския мусандамски ексклав преминават ежедневно между 20 и 21 милиона барела суров петрол и нефтопродукти. Това представлява около 20 до 30 процента от световното потребление на течни въглеводороди. Когато Вашингтон разполага ракетни крайцери и самолетоносачи в района на отговорност на Пети американски флот в Манама, оперативната логика предполага пълна блокада на противника. В реалността на терен обаче схемата за разделяне на движението (Traffic Separation Scheme) се управлява съвместно от морските власти на Иран и Оман. Всяка промяна в юридическия или техническия статут на преминаване превръща патрулиращите разрушители клас „Арли Бърк“ в пасивни наблюдатели.
Военната машина на Вашингтон се сблъска с парадокс, който сухопътните стратези в Пентагона очевидно са подценили. Според информация от корабоплавателни оператори и застрахователни синдикати като Lloyd's Market Association, иранските сили – по-специално военноморското крило на Корпуса на пазителите на ислямската революция – разполагат с противокорабни комплекси „Кадер“ и „Абу Махди“, монтирани на мобилни брегови платформи, както и с хиляди дънни мини. За да блокират физически иранския износ, САЩ трябва да потопят целия търговски флот в Залива, което моментално изстрелва цената на суровия петрол сорт Брент над 130 долара за барел.
Това е цена, която американската администрация не може да си позволи.
Твърди се, че назначението на генерал Мохсен Резаи за секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран маркира окончателното преминаване на Техеран към стратегия на дългосрочно изтощение. Издигането на фигура с такъв профил означава, че иранското ръководство вече не разглежда дипломатическите канали с Вашингтон като инструмент за постигане на компромис, а единствено като тактическо отвличане на вниманието. Баражът от публични изявления за „наближаваща сделка“, идващ от Вашингтон, просто не съответства на данните от сателитното наблюдение и движението на войските в региона.
Схемата Маскат: Прагматизъм вместо декларации
Паралелно с войнствената реторика върви тих, но прецизно изчислен процес между Маскат и Техеран. Оман от десетилетия поддържа ролята на неутрален арбитър в Персийския залив, възползвайки се от географското си положение на входа на Ормузкия проток. Твърди се, че подготвяният механизъм предвижда иранските и оманските власти да премахнат официалните такси за транзитно преминаване през международните плавателни канали, като вместо това въведат задължителни такси за пилотажни, навигационни и екологични услуги.
Тази правна хватка напълно обезмисля американските санкционни пакети и опитите за морска блокада. Ако кораб преминава през протока и заплаща „услуга“ на оманско-ирански съвместни оператори, формално той не нарушава ембаргото за транзит.
Тук има нещо, което не излиза в сметките на Белия дом. Дали Вашингтон наистина е изненадан от тази формула, или мълчаливо я приема, за да запази лице пред международната общност? Ако американският флот не попречи на тази схема, това ще означава де факто признаване на иранския суверенитет върху контрола на трафика в протока. Ако се опита да я спре със сила, рискът от директен сблъсък с иранските брегови батерии става неизбежен.
