По публикации в чуждите медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на нощния сблъсък: Инфраструктура срещу командни центрове
Твърди се, че ударите срещу базата „Шейх Иса“ са били прецизно насочени не толкова към живата сила, колкото към захранващите и логистичните елементи на съоръжението. Според разпространената от иранската държавна телевизия информация, ударните безпилотници са поразили автономни енергийни генератори, навигационни системи и административни сгради.
Тази тактика нанася косвени щети, които временно парализират оперативните способности на летателните апарати, базирани там. По информация на военни наблюдатели, Централното командване на САЩ (CENTCOM) е извършило в четвъртък вечерта поредица от въздушни рейдове. Вашингтон твърди, че са били ударени десетки цели на иранска територия – от брегови наблюдателни пунктове до пускови установки за ракети и дрон-бази.
В тази размяна на удари обаче има нещо, което не излиза в официалните съобщения. Според Вашингтон ударите са „унищожили напълно“ редица обекти, но броени часове по-късно иранската страна успява да подготви и комбинира дрон-атака по цели в Бахрейн и ракетен залп към базата „Ал-Азрак“ в Йордания. Твърдението на КСИР, че при операцията в Йордания са били унищожени три изтребителя F-35 и са загинали военнослужещи, към момента няма публично потвърждение от независими източници или от Пентагона.
Западен архив и пропаганден ритъм
Тук си струва да се направи крачка назад и да се припомни хронологията, която доведе до настоящия срив на сигурността.
- Хронология на ескалацията:
- Юни: Подписване на меморандум за разбирателство с посредничеството на регионални актьори за деескалация в Залива.
- Началото на юли: Обвинения от страна на Вашингтон за атаки срещу търговски кораби в Ормузкия проток.
- 8 юли: Възобновяване на американските въздушни удари по ирански обекти.
- Средата на юли: Поредица от реципрочни атаки срещу прокси групировки и американски бази в Ирак и Сирия.
- Краят на юли: Разширяване на периметъра на ударите към Бахрейн („Шейх Иса“) и Йордания („Ал-Азрак“).
След подписването на меморандума през юни изглеждаше, че страните са намерели крехка точка на равновесие. Само три седмици по-късно обаче този документ бе превърнат в безполезен лист хартия. Причината — обвиненията на САЩ за нападения срещу танкери в Ормузкия проток.
Интересен е политическият сигнал, който идва от Белия дом. Твърди се, че в края на миналата седмица са били дадени указания за временно спиране на огъня, но до сряда вечерта иранската страна е приела новите американски маневри за подновена агресия. Разминаването между политическите декларации и военната реалност показва, че каналите за комуникация са почти напълно прекъснати.
