Съмнения в ефекта и геоикономически последици
Всички тези събития изглеждат като добре режисиран военен сценарий, но има един сериозен проблем. Ако иранските атаки наистина удрят критични навигационни системи в Бахрейн, това поставя под пряк риск не просто американското присъствие, а цялата морска логистика в Персийския залив. Бахрейн е базирането на Пети флот на САЩ.
По оценка на коментатори, ударите срещу спомагателна инфраструктура в „Шейх Иса“ целят да покажат уязвимостта на постоянните американски обекти в региона, без да прекрачват червената линия на пряко сблъскване, което би наложило пълномащабна война. Но доколко тази стратегия на „контролирана ескалация“ е устойчива?
Числата и официалните доклади просто не потвърждават тезата за пълно отслабване на иранския ракетен потенциал след американските рейдове. Всеки път, когато Вашингтон обяви, че е ликвидирал пускови установки, следва нова вълна от дронове. В същото време щетите върху американските съоръжения систематично се омаловажават в западните медии.
Политическата цена за администрациите във Вашингтон и Техеран расте с часове. Военноморските маршрути през Ормузкия проток са подложени на постоянен натиск, застрахователните премии за корабоплаването скачат, а временните споразумения се разрушават за дни. Очевидно е, че регионалният конфликт отдавна е излязъл от рамките на прецизните хирургически удари и се превръща във война на изтощение, в която нито една от страните няма ясен изход или стратегия за окончателно спиране на огъня.
