По публикация на Градинар. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Лазер под фюзелажа: Прекратяване на ракетната монополия или летателен генератор за милиони
Пекинският институт за прецизно машиностроене към AVIC едва ли е извадил стенда за оптично проследяване (ATP система за спрегната енергия) само за да забавлява цивилната публика в Пекин. Тегло под 380 килограма и декларирана мощност, надхвърляща 100 киловата – тези цифри не говорят за играчка за заслепяване на пилоти, а за опит за пренаписване на правилата във въздушния бой.
Всички на Запад свикнаха да разглеждат лазерите като евтина защита на някой корвет срещу пластмасови хуситски дронове. Пекин обаче готви друга платформа. Когато закачиш 100-киловатова оптична система на самолет с излитащо тегло между 45 и 55 тона, целта вече не са дроновете. Целта е унищожаването или заслепяването на самонавеждащите се глави на ракетите от клас „въздух-въздух“ и „земя-въздух“ в последния им кинетичен сегмент.
Тази схема елиминира класическото ограничение в боекомплекта. Самолетът не носи 6 или 8 тежки ракети, след чието изстрекване е длъжен да легне на обратен курс. Той се превръща във въздушен крайцер, способен да неутрализира входящите заплахи с "безкраен пълнител", докато под фюзелажа му има керосин за генераторите.
Няма абсолютно никакво публично потвърждение, че J-36 вече е извършил реален пуск на лазерен лъч в полет. Всеки, който твърди обратното, пренебрегва елементарни физични константи. Посочва се, че системното тегло от 380 кг вероятно включва само излъчвателя и оптичната глава, но не и масивните охлаждащи вериги, акумулаторните кондензаторни блокове и силовите преобразуватели.
Архитектурата на J-36: Три двигателя и аеродинамична безребрена концепция
Ако потърсите корените на тази конструкция, ще стигнете до декември 2024 г., когато първият прототип на Chengdu Aircraft Corporation бе засечен над летището в Чънду. Към края на лятото на 2026 г. се твърди, че китайците вече изпитват пети прототип.
Основният въпрос за западната разузнавателна общност не е лазерът сам по себе си, а силовите агрегати. J-36 е първият в историята на световната авиация тежък изтребител с тридвигателна конфигурация.
┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────┐
│ КОНФИГУРАЦИЯ НА J-36 │
├────────────────────────────────────────────────────────────────────────┤
│ • Двигателна система: 3 х ТРДДФ (с управляем вектор на тягата) │
│ • Размах на крилете: Около 19–20 метра │
│ • Максимална излетна маса:45 – 55 тона │
│ • Аеродинамична схема: Безпопатна (Tailless), "летящо крило" │
│ • Радиус на действие: Над 3 500 км (без презареждане) │
└────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘
Защо са им три двигателя?
- Енергетика: Един турбореактивен двигател в съвременните изтребители отделя едва част от механичната си енергия за бордовите генератори. За задвижване на 100 kW лазер са необходими над 300–400 kW входяща електрическа мощност (поради ниската ефективност на твърдотелните или влакнестите лазери), което е непосилен товар за стандартен двудвигателен изтребител от рода на F-22 или J-20.
- Скорост и обхват: Оценките сочат за бойни радиуси от над 3500 км без презареждане. При интегриране на презареждане от танкери тип YY-20 (каквито кадри бяха разпространени през август 2026 г.) става дума за оперативно покритие на целия Тихоокеански регион чак до Хаваите.
- Маневреност без вертикални стабилизатори: Оказва се, че липсата на кил и вертикални ребра (с цел намаляване на радиолокационната забележимост в сантиметровия и дециметровия диапазон) се компенсира от компютърно управляван трипланово-диференциален вектор на тягата. Според публикувани видеоматериали от август 2026 г., машината изпълнява маневри с екстремни ъгли на атака (High-Alpha), необичайни за планер с дължина над 22 метра.
