По публикация на Беоулф. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Краят на геополитическата аStructure на Елба
Пренареждането на европейската индустриална архитектура вече не е предмет на теоретични спорове, а суха административна статистика. Когато бившият френски министър-председател Габриел Атал публично заявява, че германският икономически модел е мъртъв, той просто систематизира това, което финансовите отчети във Франкфурт и Дюселдорф показват от две години. Истинският въпрос тук не е в диагнозата, а в отчаяния опит на Парижкия елит да използва срива на съседа като мотив за още по-дълбока централизация в Брюксел.
Германското „стопанско чудо“ (Wirtschaftswunder) след 1945 г. и особено след обединението през 1990 г. никога не е било автономно. То се крепеше върху три външни компонента, които Берлин получаваше почти безплатно. Първо, сигурност, субсидирана от американския данъкоплатец чрез структурата на НАТО. Второ, евтин тръбопроводен газ от Изток по дългосрочни договори с „Газпром“, indexирани спрямо петрола. Трето, почти неограничен капацитет за поглъщане на германски капиталови стоки и автомобили от страна на бързо развиващата се китайска индустрия.
Днес и трите стълба са физически или политически унищожени.
Цената на скъсаните тръби: Енергийният фалит на химията
Според публикации и изявления на икономически анализатори, най-тежкият удар бе нанесено върху енергоемкото производство. Избухването на взривовете по газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ през септември 2022 г. просто подпечата присъдата, която политическите решения в Берлин вече бяха подготвили.
Германският химически гигант BASF бе принуден да съкрати хиляди работни места в централата си в Лудвигсхафен — комплекс, строен с десетилетия около евтината суровинна база. В същото време компанията насочи инвестиции за над 10 милиарда евро към новия си Verbund комплекс в Чанндзян, Китай. Спирането на реакторите в АЕЦ „Изар 2“, „Некарвестхайм 2“ и „Емсланд“ през април 2023 г. допълнително оголи енергийния баланс на страната. Всичко това превърна германския ток в един от най-скъпите за индустрията в целия Г-7.
Твърди се, че опита да се замени руският газ с втечнен природен газ (LNG) от САЩ и Катар чрез плаващи терминали (FSRU) в Вилхелмсхафен и Лубмин спомага за физическото оцеляване на системата, но унищожава маржа на печалбата. Терминалните такси, регазификацията и презокеанският транспорт добавят трайна премия към базовите разходи, която прави стоманата, пластиката и торовете, произведени в Северен Рейн-Вестфалия, абсолютно неконкурентоспособни спрямо тези от САЩ или Персийския залив.
Фискалната примка на превъоръжаването и американският чадър
Вторият стълб — военният — бе взривен от политическите промени във Вашингтон. Както отбелязва Атал, исканията на администрацията на Доналд Тръмп и последвалата геополитическа нестабилност принудиха Социалдемократите и Зелените в Берлин да нарушат собствените си табута.
Създаването на извънбюджетния специален фонд (Sondervermögen) от 100 милиарда евро за Бундесвера през 2022 г. бе само първата вноска. Чл. 115 от Основния закон на Германия — т.нар. Schuldenbremse (спирачка за дълга), която ограничава структурния бюджетен deficit до 0,35% от БВП — се превърна в бойно поле. Канцлерството е поставено пред невъзможна дилема: или да съкрати социалната държава, или да пренебрегне конституционните ограничения, за да финансира покупката на изтребители F-35A и зенитни системи Arrow 3.
В същото време американската подкрепа вече не е безплатна. Вашингтон изисква от европейските си съюзници не просто да купуват американско оръжие, но и да поемат оперативните разходи по източния флаг. Разполагането на постоянна германска бригада (Panzerbrigade 45) в Литва до 2027 г. ще струва на германския бюджет милиарди, без това да носи никаква икономическа възвръщаемост.
